Руснаци, украинци и румънци съжителстват в живописното село Журиловка

Руснаци, украинци и румънци съжителстват в живописното село Журиловка

Руснаци, украинци и румънци съжителстват от столетия в живописното село Журиловка. Тази малко популярна забележителност в северната ни съседка се популяризира в достъпна форма у нас благодарение на трансгранични проекти като Danube ecotourism http://www.danube-ecotourism.com

Преди години населеното място се ползва със славата на рибарско селище, но понастоящем по българските критерии то е малко градче с население малко под 3000 души. Намира в близост до езерата „Разим“ и „Синое” в Делтата на река Дунав. Любопитно е, че в по-голямата си част е населено с руски липовани. Специфичната архитектура на липованската общност се намира в Журиловка. Част от къщите са оцветени в светло синьо и бяло. Прогресът и стремежът да се създадат удобства обаче унищожават тези красиви здания с всяка изминала година.

В градчето могат да се посетят много интересни места, най-често свързани с Черно море и близкото езеро Разим. Между тези два водни участъка се намира Гура Портитей, малък туристически курорт, разположен на пясъчна ивица между езерото Разим и Черно море. До този рай може да се стигне само с лодка. Срещу него, от другата страна на езерото, се намира Capul Dolosman, най-голямата румънска скалата на върха, на която се простират руините на гръцкия град Аерганум.

Тук не липсват и подходящи места за настаняване, като там се предлагат типичните пирожки с риба и др. вкусни ястия. Така се правят опити за промяна облика на селото и създаването на нови перспективи за развитие.

Журиловка се старае да съхрани своите ценности и обичаи, свързани с корените на липованите. Религиозните обреди са стриктно спазвани и са наслада за посетителите. Църквата насреща радваше моите очи, казва в стихотворението си учителката Наталия Нойман. Действително, тя е съградена преди 160 години и се вижда то почти всяка точка на градчето. Наречена е „Покров Богородичен“ и представлява великолепен паметник на културно – историческото наследство.

Местните вярващи разказват, че през 17 век, по времето на патриарх Никон се извършва реформа. През 1854 година Светият Синод на руската православна църква приема кръстенето да става с три пръста вместо с два, да се пее „Алилуя“ три пъти вместо два, името на Исус да се изписва „Иисус“ и пр. В следващите около 40 години много високопоставени духовници се противопоставят на реформата. Счита се, че само от 1675 до 1695 година са изгорени и загубили живота си към 20 000 души. Отчаяни, православните старообредци напуснали своите родни места и заживели в горите. Други напускат пределите на тогавашна Русия.

Част от тях се заселват в Северна Добруджа, която тогава е под турска власт. Харесват зоната между сегашните села Руска слава, Черкезка слава и Голям извор /тогава Башбунар/. Там намират спокойствие и до днес, за да практикуват християнството по своите разбирания. Дори две – три села понастоящем са без свещеници. В Журиловка обаче нещата не стоят така. Тук се почитат всички празници по православния календар, както и почти всички руски светци. Надписите са на кирилица, но на много малко места.

Местните избягват да говорят на руски или украински по улиците. Навсякъде се чува румънска реч, а само при случайни срещи с туристи и целенасочени въпроси отговорите идват на тези езици. В повечето случаи думите се смесват с румънски, което подсказва за това, че майчиния език не се усвоява лесно от новите поколения.

Все пак, виждат се сгради на руската общност в селото, които са добре стопанисвани и явно посещавани често.

Заслужава се да се види този район, тъй като от него започва красивата Делта на Дунава. Разстоянието от Русе до Журиловка се взема за около 5 и половина часа /с почивките/ с лек автомобил. Места за настаняване не липсват, а стандартът на живот там е много сходен с този на средностатистическия българин от малко градче.

Подобни публикации
Сподели:
ЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ В РАЗДЕЛ "НОВИНИ"