административен съд русе

Сагата с вземанията на „Ветовска гора“ продължи в съда

Областният управител на Област Русе оспорва решение № 501 на Общински съвет – Ветово по протокол № 59/31.01.2019 г. Видно от представения протокол, оспореното решение гласи следното:“Указва на управителя на „Ветовска гора“ ЕООД да не предприема действия за принудително събиране на дължимите суми, предмет на договор за заем, сключен между „Ветовска гора“ ЕООД и „Бизнес парк Ветово“ ЕООД въз основа на решение № 608/28.11.2014 г. на Общински съвет – Ветово“. В оспорването са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на този акт като се сочат нарушения на чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Административен съд – Русе, като съобрази представените писмени доказателства, намира че оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство следва да бъде прекратено, поради липса на административен акт, който да съставлява годен предмет на оспорване.

В Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. беше прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл.21, ал. 1, т.8 от ЗМСМА. Смисълът, заложен в това разрешение е, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд, стига те да имат белезите на административни актове, без значение от кой вид са – индивидуални, общи или нормативни. Това следва и от препращането в чл.45, ал.12 от ЗМСМА към реда по АПК като приложим за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети. На общо основание няма да подлежат на оспорване пред административния съд тези решения на общинските съвети, които не разкриват белезите на административен акт от някоя от посочените категории (вж. решение № 9331 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2009 г., V о.).

Така е и в разглеждания случай.

Според чл.140 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на своя собственост. В чл.51, ал.2 от ЗОС изрично е предвидено, че общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала. В чл.61 от ТЗ пък е посочено, че общинското предприятие може да бъде и еднолично дружество с ограничена отговорност. В чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 6, приета с решение № 273 на Общински съвет – Ветово по протокол № 20 от 22.02.2013 г., за осъществяване на стопанската дейност на Община Ветово чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел, е изрично указано, че органи на едноличните дружества с ограничена отговорност с общинско  участие в капитала са едноличният собственик на капитала – Община Ветово чрез Общински съвет – Ветово, който упражнява правата на общината като едноличен собственик на капитала, като решава въпроси от компетентността на общото събрание.

Както се приема в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, при юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи. Общото събрание (респ. едноличния собственик на капитала) на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган – с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл.137, ал.1 от ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, докато компетенциите на управителя включват управленска дейност – организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност като волеизявяващ орган.

Следователно оспореното решение на Общински съвет – Ветово, с което е прието да не се предприемат действия за принудително  събиране на дължимите суми, предмет на договор за заем, от страна на едно дружество със 100 % общински капитал срещу друго такова дружество, не съставлява административен акт в нито една от трите форми – индивидуален, общ или нормативен, и следователно не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Оспореното решение на общинския съвет всъщност съставлява решение по чл.147, ал.2 от ТЗ на принципала в едно еднолично търговско дружество, като волеобразуващ негов орган, което волеизявление е от частноправен характер. Това, че общината в качеството си на собственик на капитала на търговското дружество, формира воля чрез същите колективни органи, чрез които прави и волеизявления като субект на административното право, не означава, че в случая е налице административно правоотношение. Общинският съвет, при вземане на процесното решение, не е действал като орган на власт, упражняващ властнически правомощия, а е действал като частноправен субект, управляващ имуществото си чрез упражняване правата на собственик на капитала в търговско дружество (вж. определение № 2447 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2016 г., VII о., определение № 7932 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2016 г., VIII о. и др.). Нещо повече, вземането, за което е прието решение да не бъде търсено принудително, принадлежи не на общината, за да е налице хипотезата на управление на общинско имущество по смисъла на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, а на отделно юридическо лице – на самото търговско дружество „Ветовска гора“ ЕООД.

Сподели:

Още новини от деня