Настоящият материал има за цел да представи актуална към 31 март 2021 г. статистическа информация относно изпълнението на т.нар. „мярка 60 на 40“. Доколкото мярката все още е в процес на изпълнение, материалът не си поставя за задача да направи цялостна оценка на мярката от гледна точка на критерии като ефективност, ефи-касност, съответствие и др. Затова и неговата амбиция се ограничава да даде моментна снимка на постигнатите резултати, които на следващ етап могат да бъдат използвани за изготвяне на по-задълбочени прегледи и оценки.Под „мярката 60 на 40“ се има предвид схемата за предоставяне на компенсации/ средства за запазване на заетостта, които Националният осигурителен институт (НОИ) изплаща през бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) към работодатели от засегнати от пандемията на коронавирус COVID-19 сектори. Първоначално мярката бе въведена с ПМС No 55 от 2020 г. за периода от март до юни 2020 г., а впоследствие действието ѝ бе удължено с ПМС No 151 от 2020 г. за периода от юли до септември 2020 г. Въпросното постановление бе изменено и допълнено с ПМС No 278 от 2020 г. (удължаване на мярката от октомври до декември 2020 г.), ПМС No 416 от 2020 г. (удължаване на мярката от януари до март 2021 г.) и ПМС No 93 от 2020 г. (удължаване на мярата до май 2021 г.). ПМС No 151 от 2020 г. внесе значителни изменения в дизайна на мярката, като те бяха предмет на отделен ма-териал в брой 3 на информационния бюлетин на НОИ за 2020 г. Най-общо, те доведоха до разширяване на обхвата на работодателите, които могат да се възползват от подкрепа и облекчаване на условията за достъп до средства за запазване на заетостта1.Както е добре известно, мерките от този вид не са нови и още преди пандемията на коронавирус COVID-19 присъстват под една или друга форма в редица държави от Европа и по света: схемата Kurzarbeit в Германия, activité partielle във Франция и Furloughing of workers в Обединеното кралство и САЩ. Подобни схеми се различават от класическата субсидирана заетост – докато субсидираната заетост има за цел да насърчи работодателите да наемат представители на определени групи на пазара на труда (напр. дълготрайно безработни), мерките като „60 на 40“ имат за цел трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя да бъде запазено максимално дълго в условия на икономически затруднения, съответно да не се допуснат масови съкращения.
Първото плащане по мярката бе направено на 15 април 2020 г. От тази дата до края на месец март 2021 г. са извършени общо 103 плащания, което означава по едно плащане на малко повече от три дни. Към 31 март 2021 г. е изплатена е сума от 1 008,6 млн. лв. (предварителни данни). Размерът на месечното плащане значително нараства от септември 2020 г., когато се разгръща подкрепата по ПМС No 151 от 2020 г. През октомври е отбелязан най-големият размер на плащанията досега – близо 165 млн.
Средният брой месеци, които работодателите участват в мярката, е 5,6 месеца. Около 6% от работода-телите са получили подкрепа само за един месец, а също толкова – дванадесет месеца. Резултатите отразяват изпълнението на мярката към 31 март 2021г.
Разпределението по сектори на икономиката показва, че сред работодателите, получили подкрепа за поне един месец, най-голям е броят на тези, регистрирани в икономическа дейност „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“ (25% от общия брой подкрепени работодатели) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (23% от общия брой подкрепени работодатели). В икономическа дейност „Преработваща промишленост“ са регистрирани 17% от всички подкрепени работодатели.
Най-много работни места обаче са запазени в икономическа дейност „Преработваща промишленост“ (42% от общия брой запазени работни места). Към този сектор е насочена и най-голяма част от подкрепата. Това е логична последица от факта, че именно в този сектор са концентрирани работодатели със сравнително по-голям брой работници и служители, отколкото в другите сектори на икономиката. Обратно, в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, броят на работодателите е по-голям, но с по-малък брой наети работници и служители. В регионален план, най-много са работодателите, запазените работни места и изплатените средства в областите на страната с най-висока икономическа активност – София – град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Русе.
Със своите 3.6% от работодателите, 3.8 % работни места но близо 2.8% от изплатените средства, област Русе е в първата десятка.
Осем от всеки десет работодатели, участвали в мярката, са предприятия с по-малко от 25 осигурени лица, а шест от всеки десет работодатели – с по-малко от 10 осигурени лица. Предприятията с 250 и повече осигурени лица са 1,5% от всички предприятия, участвали в мярката. В тях обаче са 37% от запазените работни места.
Средномесечният брой запазени работни места, които се падат на един работодател, е 21. Броят на запазените работни места на един работодател съществено варира според броя на осигурените лица. Той е 3 за работодателите с осигурени под 10 лица, достигайки до 496 за работодателите, осигуряващи 250 и повече работ-ници и служители
