Сдружение "РОД" с декларация срещу Стратегията за детето 2024 - 2030 г.

Сдружение „РОД“ с декларация срещу Стратегията за детето 2024 – 2030 г.

При засилен интерес в събота, 13 април 2024 г., в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб  в столицата се проведе Обществено обсъждане на предложената от Социалното министерство „Стратегия за детето 2024-2030 г.“ На събитието, организирано от Сдружение РОД Интернешънъл и Фондация „Нашият дом е България“, откликнаха над 140 човека от цяла България. Обсъждането бе предавано на живо в ефира на радио „Зорана“ и в електронните канали на РОД.

Чрез своята структура Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) Социалното министерство на практика предлага отново отхвърления през 2019 г. документ „Стратегия за детето 2019-2030 г.“ с козметични промени. Припомняме, че българската общественост реагира бурно и особено негативно чрез протести на опитите да се ограничат гарантираните в Конституцията права на родителите и да се допусне намеса на държавата в живота на семейството. Тогава десетки хиляди в страната изразиха несъгласието си опитите да се отнеме свещеното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си. Посегателствата на държавата и тогава, и сега са мотивирани с нарушаване на правата на децата.

Дискусията откриха Пламен Мирянов от Фондация „Нашият дом е България“ и съпредседателите на Сдружение РОД Давид Александров и Иван Вълков. Авторитети в българското право като адв. Владимир Шейтанов, адв. Виктор Костов – председател на „Свобода за всеки“, адв. Иглика Иванова бяха панелисти на обсъждането и изложиха своята визия за юридическата неадекватност на Стратегията. Зад лишената от правно основание словесна еквилибристика на изготвилите документа стои неспособността на институциите да дефинират съществените проблеми на децата и да намерят работещи решения. По никакъв начин Стратегията не засяга огромната демографска криза в България, сериозното влошаване на семейната среда поради липса на грижа за семействата и факта, че от 2019 до 2024 броят на децата в България е намалял с близо 100 000. Според адв. Владимир Шейтанов зее „пропаст между проблемите на децата и проблемите, заложени в Стратегията“.

Панелистите насочиха вниманието на аудиторията към притеснителни данни за това, че половината деца в страната живеят без семейство от баща и майка, както и че се увеличава съществено броят на мъртвородените деца редом с броя на абортираните здрави бебета.

Особено притеснителна е тенденцията „стратезите“ на политиките за деца да взимат решения в отсъствието на родителската общност. Проведените от ДАЗД обсъждания се превръщат във формални поради отказа от тяхна страна да се предостави текст, върху който де се дискутира в конкретика. Така на практика родителската общност е изключена от процеса на изготвяне на Стратегията, което издава и намерението на държавата в лицето на социалните структури да изземат основни права на родителите и да елиминират общността.

Експертите се обединиха около становището, че предложената Стратегия не решава нито един от основните проблеми на децата и че най-малките граждани на България не получават нищо от междусекторните политики, засегнати в документа. Това превръща Стратегията в безсмислена. Нещо повече – тя е вредна, защото повтаря едни и същи грешки от десетилетия, и опасна поради това, че нарушава изконното право на неприкосновен личен и семеен живот. Адв. Виктор Костов – председател на „Свобода за всеки“ я определи като „лишена от здрав разум и логика“, защото ляга на сбъркана философия за това каква е ролята на семейството. Познаването на съвременните практики в социалната сфера оставя усещането, че някой измества родителите и това не е държавата, а конкретни неправителствени организации (НПО).

Като потвърждение на изречените опасения за легализирането на опасни посегателства над психиката и личностното развитие на децата и ограничаването на правата на родителите Иван Вълков сподели и новината за правителствено решение от 4 април 2024 г. На едно от последните си заседания Министерският съвет под ръководството на Николай Денков и вероятно по предложение на министър Иванка Шалапатова е взело решение за реализиране на програма за ранно детско развитие, включваща ранно сексуално образование. Предвидените дейности са скандални и противоречащи на морала, а достъп до децата в образователните институции е даден и на НПО, което е силно притеснително.

Изложенията на експертите и останалите участници в програмата породиха множество въпроси и коментари от страна на аудиторията. Изразена бе категорична воля по посока грижа за семействата и децата, защото в тяхно лице се проектира и бъдещето на България.

Специално поздравление до участниците изпрати Нешка Робева, световно известната треньорка по художествена гимнастика на десетки български шампионки.

Участниците в срещата бяха запознати с един от най-скандалните случаи на злоупотреба с детско правосъдие от социалните служби – извеждането на детето Рафаел Тодоров от семейството на биологичните му родители по скалъпени обвинения за дете в риск от лишаване от образование. Беше прожектиран и документален филм за предлагане на алкохол, райски газ, и други опиати на малолетни и непълнолетни деца под носа на Съда и Прокуратурата в столична дискотека на 100 м от Съдебната палата в София.

Присъстващите в залата единодушно гласуваха приемането на Декларация към обществеността, чрез която да се изрази аргументирано становище относно безполезността на Стратегията за детето 2024-2030 г. в предложения ѝ вид.

Декларация на участниците в обществено обсъждане на Стратегията за детето 2024-2030г.

13.04.2024г.

Ние, членове и симпатизанти на родителско сдружение РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ, категорично отхвърляме и обявяваме година на несъгласие с проекта за Стратегията за детето 2024-2030г., като неглижиращ реалните проблеми на българските деца и противоречащ на техните фундаментални права и интереси.

Този документ възпроизвежда пороците и недостатъците  на Стратегията за детето 2019-2030г., предизвикала масови протести на родителската общност в България преди няколко години.

В стил на политическо доктринерство, тази стратегия продължава да отстоява и защитава стари тези на предходните три Стратегии за детето.

Като родителска организация изразяваме категорично несъгласие с философията на документа. За четвърти път в документ, наречен СТРАТЕГИЯ, „стратегически“ се маргинализират биологичните родители като основен незаобиколим генетично обусловен фактор в отглеждане и възпитание на децата и се сурогират с държавни органи и неправителствени организации.

Държавни органи и НПО не раждат деца, те не дават живот и не са субекти на родителски права. Международната конвенция за правата на детето е вменила задължение на държавата „да зачита  правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. определят възпитанието и образованието на децата в съответствие със своите разбирания“

Задължението на държавата да зачита правата и задълженията на родителите е очевидно нарушено от авторите на Стратегията за детето 2024-2030г. Това има огромен деструктивен потенция и в състояние да превърне държавата и родителската общност в противници по въпроса за грижата за децата.

Абсолютно неприемливи са подновените опити за прокарване на „ювеналната юстиция“ и „ранното сексуално образование“ под ефимизмите „правосъдие, съобразено с децата“ и „ранно детско развитие“.

Проектът за стратегия е поредната амбиция на необилералната държава да наложи на българското общество разрушителната интерпретация на концепцията за права на детето, в която се включва „правото“ на децата да сменят своя биологичен пол, на свобода от дискриминация основана на сексуална ориентация, ранна детска сексуализация, правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца, признаване на хомосексуалното партньорство като родителство и др.

Основните проблемите на детството в България са деградацията на семейната и обществената среда, а не „недостатъците на хоризонталната и интегралния принцип на координация“ и  дефицитите на „равнището на координация и синергия на институционалните субекти“. Това са драстичният спад в броя на децата на България – около 100 000 за 5 години от 2017-2022г.  Това е влошеното физическо и психическо здраве на децата, наркоманията и алкохолизмът на малолетни и непълнолетни, ниското образование, липсата на елементарно възпитание, изоставането на българските деца от децата в развитите страни в света, нравствената и морална дефицитност.

От доста време българските родители си задават въпроса кой е по-опасния противник на българските деца – предизвикателствата на възрастта или неолибералната държава.

Държавата показва устойчива неспособност да предложи една адекватна, добре фокусирана, прозорлива, политика към проблемите на децата в България. Тази важна констатация повдига и въпроса доколко Държавна агенция за закрила на детето, следва да продължи да съществува. Неадекватното поведение и мислене на държавни органи по въпросите на децата и семейството има свое катастрофално отражение върху демографската картина в България. Необходима е алтернатива на Стратегията за детето 2024-2030г., във вид на Политика за децата и семейството 2024-2100 или подобен документ, който да е насочен към уважение към правата и свободата на родители и деца, и семейството, като най-важната обществена институция, нещо което обсъжданата Стратегия не постига.

Политиката на държавата спрямо децата и семейството следва да се съобразява безусловно с основните човешки права и неприкосновеността на личния и семеен живот, както и на установени хилядолетни традиции в обществото, вярата, семейството и правото, а именно – че семейството от баща, майка и деца е основополагаща градивна единици за всяка свободно, демократично и благоуспяващо общество.

Сподели: