ИПИ: На местната власт и липсват ресурси и капацитет

Седем на сто от малките предприятия са получили европейски средства за справяне с ковид-кризата, в Русе са около 19 млн. лева

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно финансово подпомагане за справяне с въздействието на пандемията и ограничителните мерки върху бизнеса. Настоящият текст си поставя за цел да разгледа разпределението на това целево финансиране в различните региони на страната, по отрасли и според размера на фирмите-получатели.

Основен източник на данни е сайтът на „ИСУН 2020“ – системата за управление и наблюдение на европейските средства, която беше ползвана и за разпределение на свързаните с ковид дейности. Системата включва изплатените суми по различни програми, основно в помощ на микро-, малки и средни предприятия, чиято дейност е била засегната от кризата и ограниченията, както и инициативата „Топъл обяд в условията на пандемията“, където финансирането е насочено директно към общини, които предоставят услугата. Ключовите индикатори, които извличаме от наличната информация, са два – общо усвоени средства от началото на кризата за община и усвоени средства на средно на човек в общината.

ИПИ публикува подобен коментар и миналото лято, но оттогава досега са извършени разходи в много по-голям размер – докато към края на юни миналата година общата им сума е  възлизала на 267 млн. лв. за цялата страна, след година тя вече са нараснала до почти 652 млн., разпределени между 30 485 проекта. Помощите, постъпили в столицата, са се увеличили със 100 млн. лв. и вече са в общ размер от над 186 млн. лв., или 28% от всички разпределени средства. Това не е изненадващо, предвид високата концентрация на икономическа активност в София.

След София се нареждат предимно големи областни центрове, като подобно на миналата година челната петица е допълнена от Варна (47 млн. лв.), Пловдив (46 млн. лв.), Бургас (27 млн. лв.) и Русе (19 млн. лв.). Сред необластните градове най-големи суми са получили Несебър (9 млн. лв., 11-то място) и Петрич (5,6 млн. лв., 19-то място) – места със силно застъпена туристическа индустрия, която беше изключително силно засегната от кризата. Към челните двадесет общини, в които живее половината население на България се насочват  70% от изплатените суми. Тази концентрация на средства е нормална, тъй като те представляват основните икономически центрове на страната. Фирми и местни администрации в едва три общини – Макреш, Бобошево и Трекляно – не са се възползвали от нито една от програмите.

Интерактивна версия на картата

Ако разгледаме сравнение според средния размер на изплатените суми на човек от населението превес взимат по-малки общини. Челната петица е подобна на тази от миналата година, като включва общините Несебър с 293лв./човек, Рила (202 лв./човек), Банско (182 лв./човек), Приморско (174лв./човек) и Каварна (157 лв./човек).  И тук водещи са общините, в чиито икономики е силно застъпен туризмът. Високата позиция, която община Рила продължава да държи и след новата вълна от средства през последната година се дължи на малкото население на общината в комбинация с няколкото фирми, усвоили по 50 хил. лв. и повече.

Интерактивна версия на картата

Географското разпределение на помощите далеч не дава пълна картина за това как се изразходват тези средства. Прегледът на  отделните проекти позволява да се анализира кои са кандидатите, какви суми са получили и по кои програми. Най-много средства всъщност е получило е Министерството на туризма, усвоило 2 млн. лв. за помощи за туроператори и туристически агенти. Следващите 82 бенефициенти са само общини, като предназначението на сумите е програмата „Топъл обяд в условията на пандемията от COVID-19“ – социална програма за патронаж, насочена към най-бедните – а стойностите им варират от 150 000 лв. до почти 2 млн. лв. За цялата инициатива са делегирани 38,7 млн. лв. за общо 181 проекта.

Изключвайки тази конкретна програма, има три по-важни мерки, които обхващат почти всички подадени заявки за финансиране. Едната е „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, при която размерът на помощта варира от 30 хил. лв. до 150 хил. лв. (по-известна в публичното пространство като мярка „30-150“). Общо 1542 фирми са кандидатствали за помощ по тази мярка, като по-голямата част – 1066 – са получили максималната възможна сума. Общо раздадените помощи по нея възлизат на 210 млн. лв.

Кандидатстванията по програмата „Подкрепа за малки  предприятия с оборот над 500 хил. лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ са 4303, като 4156 фирми са получили помощ от  50 000 лв., а останалите не са усвоили никакви средства. Тук общо разпределената помощ е 207 млн. лв.

Най-широкообхватната програма обаче е „Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“, известна още като „3-10“, тъй като предвижда помощ в размер от 3 до 10 хил. лв. за микро- и малки предприятия. По нея са кандидатствали 22 912 фирми, като общо са разпределени 185 млн. лв. или по 8115 лв. на кандидат. Над тринадесет хиляди от фирмите са получили максималния размер на помощта, а на едва 44 не са разпределени никакви средства – с други думи, почти всички фирми, поискали подкрепа в хода на пандемията, са я получили.

Забелязва се, че и при трите мерки най-често се отпуска максималната допустима сума. Това, заедно с факта, че кандидатствалите фирми представляват приблизително 35% от средните и 7% от микро- и малките нефинансови предприятия, на пръв поглед създава впечатлението, че средствата за справяне с последиците от пандемията са насочени към относително малка група  от фирми, възползвали се от тях максимално. Това обаче не значи непременно, че покритието на мерките е слабо, предвид че липсва анализ за това каква част от фирмите реално са се нуждаели от такава помощ – да припомним, че ограничителните мерки засегнаха непропорционално стопанските дейности. Концентрацията на средства очаквано се проявява и на регионално ниво – основно фирми в столицата и големите градове са получили пари по програмите, както и според размера на фирмите – средноголемите предприятия и малките с оборот над 500 000 лв. са получили общо над 400млн. лв. при 5845 кандидатствали, или над два пъти повече средства в сравнение с насочените по мярката „3-10“, за която кандидатите доближават двадесет и три хиляди фирми.

* Авторът е стажант в ИПИ

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/sedem-na-sto-ot-malkite-predpriyatiya-sa-poluili-evropeiski-sredstva-za-spravyane-s-kovid-krizata/#ixzz7ZJqWtcJl

/Автор – Теодор Недев, ИПИ/

Сподели: