Село Екзарх Йосиф - селото на ябълките и професорите

Село Екзарх Йосиф – селото на ябълките и професорите

Време за прочитане: 2 мин.

Казваме, че нашето село е селото на стоте професори. Търсим си още 95. Така на шега започва разказа си за село Екзарх Йосиф професорът по математически анализи Атанас Митков. Той избира това късче от плодородната земя на Дунавската равнина, за да превърне хобито си в основно занимание и повлича крак за колегите си от Русенския университет, които също си купуват къщи там.

От 1934 г. името на селото напомня за висшия български православен духовник Йосиф Първи, който има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след Освобождението.

Всъщност тук село е имало от хилядолетия и причината за вечния живот в района е изключително плодородната земя. Когато проф.Митков се пенсионирал и решил да се отдаде на земеделското си хоби, направил проучване за качеството на почвата в региона. Оказало се, че в село Екзарх Йосиф има най-добро съчетание на атмосферни условия и щедър чернозем. Тук градушка е падала последно през 1940 г. – някак селото е защитено и реколтата винаги е богата.

Първите специални сортове ябълкови дръвчета дали изобилно плодове още в началото на този век. После професорът започнал да произвежда фиданки и да търси такива решения за плодните дръвчета, че да са възможно най-устойчиви и едновременно с това да не се налага пръскането им с химикали по време на различните етапи от развитието им. Успял в тази си дейност и толкова увлякъл в нея хората от селото, че постепенно Екзарх Йосиф се превърнало в столица на ябълката. Така всяка година, в края на лятото, тук се събират стотици приятели и гости, за да се повеселят, да опитат от новите сортове и да си поръчат фиданки за разсад. Покрай тази идея дори на кметството изписали онази английска мъдрост, че „Една ябълка на ден държи доктора далеч“.


В това равнинно село, което е на около 5 км от главния път Русе-София, на площада може да се види и друга атракция – малък селски зоопарк. Всъщност той е по-скоро странен, но пък любопитен за гостите. Там вече няколко години своебразен „шеф“ е камилата Дидо, който няма нищо против да съжителства мирно както с местни видове животни, така и със семейство щрауси. За коня и кравата от метал не може да се каже какво са – обитатели или интериор.

На площада могат да се видят още машини – гордост на съветската инженерна мисъл. Тук на постамент е монтиран стар боен самолет МиГ, а под него – автомобили ЗАЗ и Волга. Встрани – картечница от времето на Втората световна война. Няма идея, нито връзка със село Екзарх Йосиф, но пък е любопитно, особено за тийнейджърите, които не са виждали подобни автомобили и бойна техника.

Селото е живо, хората са трудолюбиви, земята е щедра и Господ ли, Екзарха ли – не знаят кой ги пази, но са сигурни, че живеят в най-хубавото село на света.

Автор: Ася Пенчева

Сподели:

Още новини от деня