Думите са оръжие, с което мнозина умеят да боравят много по-смъртоносно отколкото с меч, ала думите са и музика, която все още не можеш точно да запееш с лекота.
Съвкупността от творческите гении на двамата основни виновници за създаването на операта „ЛЕТО 893“, е една от причините днес да възраждаме това вълнуващо и будещо националното самосъзнание произведение.
А словото в операта „ЛЕТО 893“ е творение на човек, свързан с книжното дело още от юношеството си, а именно – Банчо Банов.
Банчо Рафаилов Банов е български писател, драматург, поет, преводач, роден в град Сливен на 16.06.1925 г. в семейството на генерал-майор Рафаил Банов, убит от Народния съд (1950). Той завършва военно училище (1944), после – медицина (1951). От студентските си години започва да се занимава с журналистика.
За първи път печата във в. “Народна войска” (1945). Журналист е във вестниците “Изгрев”, “Вечерни новини”, “Литературен фронт”. Зам. главен редактор в БНТ (1966-1968), редактор и завеждащ отдел “Изкуство” в издателство “Български писател” (1970-1990), драматург на Народния театър “Иван Вазов” (1984-1990).
Има 18 драматизации на прозаични произведения (”Службогонци”, “Казаларската царица”, “Под игото”, “Чичовци”, “Бесове”), създава оперни и балетни либрета. От 1954 г. се отдава на баснята. Пише басни, стихотворения, разкази, очерци, радиопиеси, съавтор е на киносценарии (”Случаен концерт”, “Бъди щастлива, Ани”, “Князът” и др.) има много публикации в периодичния печат.
Парашкев Хаджиев и преди операта „Лето 893-то“ работи съвместно с Банчо Банов за либретата на балета „Сребърните пантофки“ и мюзикъла „Службогонци“, по едноименната глума на Иван Вазов, но композиторът за първи път пише опера по негово либрето. Либретото на Банов е написано със завидно майсторство по отношение на драматургичното изграждане и динамичното развитие на действието. Особено ценно и специфично за творбата е преплитането на историческите събития и факти с художествената измислица в сюжета, което е постигнато със завиден безусловно професионален творчески замах.
