Навярно малцина знаят, че в Русе, в края на XIX век (1894 г.) е излизал „Русенски общински вестник“. Този своеобразен глашатай, разпространител на новини и съобщения за гражданството, тогава се е редактирал в единственото духовно средище, с особен авторитет за истинност и като първоизточник на познание сред хората – Русенската библиотека. Създадена на 11 февруари 1888 г., 10 месеца преди откриването на Софийския университет (8 декември 1888 г.), Русенската библиотека е навлизала в подстъпите към т.нар. „първи седем” години от своето вече 136-годишно съществуване.
И понеже персоналът на библиотеката, в това число навярно и редакторите на „Русенски общински вестник”, са имали активен диалог с гражданството, в бр. 117 от 30 април 1894 г. в специално обособена рубрика, са публикувани „Сведения и длъжности за посетителите на Русенската градска библиотека“. Погледнато през призмата на съвременника, вторачен в лаптопа или в екраните на персоналните компютри, които днес са обикновено ежедневие за библиотеката, тези „сведения” спокойно могат да бъдат приравнени почти едно към едно и към сегашния правилник за вътрешния ред в културната институция.
В споменатата по-горе статия е записано: 1) Русенската градска библиотека е отворена всякой ден утрин от 8-12 и вечер 2-10 часа. В празничните дни се отваря утрин след черковен отпуск, а през важни празнични дни бива затворена цял ден.; 2) Пушенето на тютюн е забранено.; 3) Шум, какъвто и да е, се забранява.; 4) Бастуни, омбрели (сиреч чадъри), шапки, пардесюта се оставят тихо на определените им места застойливо( архаичен израз: неподвижно).; 5) Плюение по дъските и где да е не се позволява….
И още от този своеобразен спартански ред: 10) Никой не смее да задържи по две или повече списания, или вестници, сложени на маса за четене…; 16) Книги вън от библиотеката се дават за 15 дена срещу залог 10 лв. само за една книга; 17) Книги за четене вън от библиотеката се дават само от 4 до 6 вечерта…
Нашите предходници очевидно са имали изострено чувство за справедлив ред, за страхопочитание и уважение към особената атмосфера и духовния респект, с който библиотеката е „облъчвала” делниците и празниците на гражданството.
