Стоян Комитски: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство

Стоян Комитски: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство

Стоян Комитски е роден през 1974 година в Разград. Магистър педагог по предучилищна и начална училищна педагогика. Работи в сферата на управлението на образованието в Русе. Повече от 10 години организира уроци по родолюбие за децата на Русе. Дългогодишен секретар на клуб „Традиция“ – Русе. Автор е на публикации в областта на предучилищната педагогика и методологията, на историята на комиксовото изкуство, а също и на историческа тема (в частност по темата за връзките на Левски с Русчук). Носител е на „Награда Русе“ (2013). Основава експозицията „Музей на комикса“ в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Живодар Душков: Броени дни ни делят от излизането от печат на второто преработено и допълнено издание на изследването Ви „Васил Левски и Русе. Исторически бележки, статии и документи“. С какво то е по-различно от първото издание от 2014 година?

Стоян Комитски: В новото издание максимално съм се постарал да осветля още моменти от спорния въпрос „Посещавал ли е Левски Русчук?“. Задълбочено проследявам кой, къде, кога и какво е писал по темата. Правя съпоставителен анализ на всички посочени в източниците дати, кореспондиращи с Левски и Русе – по години. Налагам и паралелна съпоставка на датите от официалния летопис на живота на Апостола… Така например преди две години представих пред аудиторията на научна конференция в Регионалната библиотека в Русе сведението от спомените на ломския съзаклятник Димитър Ангелов за посещение на Левски в русчушкия затвор през 1868 година. Апостола го посетил преоблечен като турски търговец… Сега допълвам фактологията около тази „постъпка“ на Дякона, като посочвам и конкретна дата. Във второто издание уточнявам две от „русчушките квартири“ на Левски – първата, в дома на Костаки Маринович, намиращ се в близост до сградата на Управлението на железниците на днешната ул. „Княжеска“ (сега на това място е Кукленият театър), а втората – в хотел „Гаваров“, разположен на някогашния Балък пазар (Рибни пазар) (с днешен ориентир – около Съдебната палата). Попаднах на документирани свидетелства и за още две места в Русчук, където е отсядал Левски…

ЖД: Повече от десет години в печата се появяват Ваши публикации, засягащи проучванията Ви за връзките Левски-Русе. Видимо от думите Ви е, че надграждате, надграждате… чрез факти и документи?

СК: Всъщност още през 2014-а събрах и систематизирах всичко писано по темата в книгата си „Васил Левски и Русе“. Но сега отговорно заявявам, че дори и след второто допълнено и преработено издание ще продължа да работя по въпроса. При препрочитането на някои документи и след съпоставянето на факти и събития от живота на Левски „излизат“ неоспорими доказателства, че Апостола е посещавал Русчук и региона. Именно това наложи и второто издание… Напълно съзнавам, че без наличието на солидни документални свидетелства за преминаването на Левски през столицата на вилаетския център Русчук – за един или друг период, всички догадки и предположения си останат единствено и само в сферата на хипотезите. Ето сега – в новата книга например включих и направената още през 2018 година пълна хронология на историята по идеята за издигането на паметник на Левски в Русе и реализирането ѝ… В новото издание включвам и уникална „книга в книгата“ „10 апокрифа – непознати лица и събития от ВСЕЛЕНАТА ЛЕВСКИ“ на писателя Боян Драганов.

ЖД: Заради това ли второ издание проведохте няколко срещи с господин Лука Велчов в Букурещ?

СК: С професор Велчов се познаваме от преди 10 години. Да, с него работим съвместно по темата – той е живата история на българите и на българските места в столицата на северната ни съседка. С него съпоставихме посещенията на Левски в Букурещ (фиксирани са над девет такива) с тези из другите румънски градове и местата, през които е минавал от и във Българско и по-конкретно в Русчук… През 2017-а, когато чествахме 180 години от рождението на Левски, в Дома на Българското братство в Букурещ бе представена моята книга. Също така с Л. Велчов се включихме в инициативата на БНТ, предназначена за ученици „Левски в моя град“, като участвахме в документалното реалити. Тогава само аз – русенецът, и проф. Лука Велчов и проф. Пламен Митев (и двамата НЕрусенци) застанахме пред младите изследователи – учениците от Гимназията за европейски езици в Русе, с тезата, че Левски е посещавал Русчук… Тогава нямаше други местни изследователи на темата „Левски и Русе“, а днес привържениците ѝ са дори по-гласовити от мен!

ЖД: Какво имате предвид?

СК: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство и продължава да „вдига адреналина“ на някои ревниви местни историци. И това е трайна тенденция. Дори не визирам себе си, тъй като поставих казуса на дневен ред още през 2007 година – чрез статия във вестник „Утро“. Всеки път, когато някой се е „престрашавал“ да напише нещо по въпроса за Левски и Русе, веднага оттук–оттам се надигало авторитетно „оборване“: „Не, Левски не е идвал в Русе, защото няма документи!“… Свидетели сме на смяна на позициите – от едни и същи хора – на 180 градуса… Обвиниха ме, че се отнасям несериозно към епохата на Възраждането… Нарекоха ме „впечатляващо некомпетентен по темата“… Все едно темата за Левски и/в Русе е техен монопол… А документите са красноречиви и говорят сами по себе си… Някои ги отричат…

ЖД: А всъщност има или няма документи?

СК: Казвал съм го много пъти и ще го повторя – през годините много се е дискутирало по темата за наличието или липсата на документи, а полемиките из страниците на пресата изразходвали доста печатарско мастило. Разбира се, имало е и нервни възражения от страна на русенци, възприели темата, както посочих – за техен монопол. Е, впоследствие някои от тях от върли противници на тезите за посещенията на Левски в Русе стават най-горещи сторонници; препубликуват документи, които вече са известни, но създават впечатление, че на публиката се представя нещо ново и едва ли не са първооткривателите им; търсят дори и косвени следи, че Левски нееднократно е посещавал Русчук… Безспорен факт обаче е, че документи има и те се съхраняват в Държавния архив–Русе. Регистърът на Русенската църковно-народна община е най-драгоценният документ, където са фиксирани някои от пътуванията на Левски из Русенско. Още през далечната 1988 година служителката в ДА – Русе Искра Пенчева първа публикува във вестник „Дунавска правда“ статия по темата и цитира тези документи. Отново тя, архивистката–специалист, първа заговори за престорената фалшива самоличност на Левски, отнасяйки името Васил Иванов не към Васил Иванов Кунчев, а към Васил Иванов Узунов от с. Беброво… Пак тя фиксира и няколко дати относно движението на Левски в Русе и Русенско – през лятото и есента на 1869 година… След това – в зората на демократичните промени и с навлизането на интернет създаде и сайт, където публикува най-новите си проучвания по темата…

ЖД: Доколкото си спомням точно там тя постави и въпросът: „Посещавал ли е Левски дома на Баба Тонка Обретенова?“…

СК: Така е! Искра Пенчева насочва към казуса Левски в Обретеновия дом… Но дори и да изключим Вазов, който в повестта си „Немили – недраги“ споменава за срещата на Левски и Македонски в дома на Баба Тонка (тази информация той черпи от първоизточника, както се казва „на терен“ – при краткия си престой в Русе в първите дни на Освобождението), налице са също и други неопровержими свидетелства – на Стоян Заимов и Киряк Цанков. Като контрадовод се извежда това, че Никола Обретенов никъде в спомените си не говори за посещение на Левски в дома им и в Русе изобщо. Според мен трябва да се отговори на какво се дължи този пропуск, а не да е обратното – пропускът да се издига на пиедестал! (По същата логика следва да се съмняваме изобщо в спомените на Обретенов – нали той не посочва точно как е убит Ботев, а това е въпрос, който десетки години се поставя пред обществото! Да не говорим за мистерията около черепа на Караджата!)… И още няколко думи: русенци сме длъжници пред паметта на святата българка в две насоки: първо, до преди години на къщата музей „Баба Тонка“ имаше барелеф на Левски, който бе демонтиран…; и второ, въпреки многото публикации за участието на Баба Тонка в борбите за народна свобода, все още няма изследване, което да показва истинската жена – Тонка. Като изключим проучването на Боян Драганов „Семейната Голгота на Тонка Обретенова“, мисля, че русенци, изкушени от изследователското перо, сме длъжни да се заемем с едно наистина достойно и коректно проучване, за да „потърсим“, „намерим“ и представим тази изключителна българка… Във второто преработено издание на книгата си „Васил Левски и Русе включвам много, не изяснявани досега факти, подкрепени с документи и здрава историческа логика, а чрез тях разглеждам и въпроса за пребиваването на Левски в дома на Баба Тонка. Само казвам, че домът и нахождението му не са тези, където днес се намира новата къща на фамилията Обретенови…. В момента зная, че и занапред ще продължа да работя по темата, че ще препрочитам и съпоставям наличните документи, за да съм сигурен, че онова, което сам написал се доближава максимално до историческата истина, която на този етап донякъде е свързана с логическите разсъждения.

ЖД: Наскоро – в Русе и в Букурещ представихте поредната изложбата „Русенските пътеки на Левски“. Бихте ли разказали накратко за нея?

СК: Това е ежегодната изложба на Народно читалище „Христо Ботев–1908 – под общото наименование „Памет, без която не можем“. През тази година е нейното двадесет и четвърто издание. Съвместно с Русенския комитет „Васил Левски“ подготвихме петнадесет тематични табла „Русенските пътеки на Апостола“. Подготвяме и малка книга със същото заглавие. Паралелна изложба организирахме и с г-н Живко Костадинов от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ – клон Варна. Там темата е „По стъпките на Васил Левски в Североизтока“. Не забравихме и най-малките. За тях специално представихме два комикса за Левски („Апостолът в премеждие“ – по разказа на Вазов, с худ. Николай Бебенов, и „Неуловимият“ – по сценарий на Стефан Дичев, с худ. Владимир Коновалов) и един за Ботев („Тих, бял Дунав“ – също по Иван Вазов, с худ. Николай Бебенов). В момента в партньорство с Клуб „Традиция“, читалище „Христо Ботев“, детска градина „Синчец“ и детска градина „Слънце“ работим по проект „Градим знания за Русе и България“, финансиран от на Общинска фондация „Русе – град на свободния дух“…

ЖД: Нека все пак се опитаме да направим едно обобщение от рода на „пръв, първа, първо“, а също и на онова, което заслужава да остане в паметта ни по темата „Васил Левски – Русе“!

СК: Първото предполагаемо посещение на Васил Левски в Русчик (Русе) е през пролетта / лятото на 1863 година, когато на път от Румъния за към Карлово Левскщи минава през града ни;

– Първото документирано посещение на Васил Левски в Русе е през лятото / есента на 1866-а, отразено в спомените на тревненския зограф Цаню Захариев; Благодаря на писателя Боян Драганов, че още през 2018 година ме насочи към спомените на зографа.

– Второто документирано посещение на Васил Левски в Русе е през есента на 1868 г., когато на 5 ноември 1868 г., „Васил Иванов минава заедно с Велиян Тонев (псевдоним на Васил Друмев, също легист) от Румъния за Русе. Представя се за търговец от Хърсово, на 35 г., среден на ръст, с револвер, сабя и пушка дълга и чрез Ст. Иванов от русенската община си набавя тескере „за града си…“. Най-вероятно именно тогава Апостола посещава ломския съзаклятник Димитър Ангелов – в Русчушкия затвор, преоблечен като богат турчин…

– Други и то най-много документирани посещения на Васил Левски в Русе са тези през лятото / есента на 1869 г., когато полза фалшива самоличност – тази на Васил Иванов Узунов от с. Беброво.

– Други предполагаеми посещения на Васил Левски в Русе са тези през 1870 и 1871 г.

– За първи път през 1954 година Коста Букуров от Русе визира в спомените си посещение на Левски в Русе и среща с Баба Тонка Обретенова; Благодаря на семейство Никола и Цонка Букурови за изключителната отзивчивост и съпричастност към темата.

– За първи път през 1959 г. в местния вестник „Дунавска правда“ краеведът Симеон Пармаков повдигна темата за посещенията на Васил Левски в Русе;

– За първи път през 1960 г. специалисти от БАН посочиха две посещения на Левски в Русе;

– За първи път изследователят Любомир Дойчев (през 1974 и 1975 г.) посочи три неоспорими факти и данни за посещения на Левски в Русе;

– За първи път през 1988 година Искра Пенчева – специалист в Държавния архив-Русе, обнародва документални данни, почерпени от Регистъра на Църковно-народната община, доказващи посещения на Левски в Русе, посочи и документи, показващи, че Апостола ползва за прикритие самоличността на Васил Иванов Узунов от с. Беброво, (Подчертавам това, защото още през 1957 година професор Михаил Ананиев направи само логични предположения, без те да са документално подплътени).

ЖД: И няколко думи в заключение…

СК: Работя в екип. Изключително съм благодарен на писателя Боян Драганов, на литературния критик Юлий Йорданов от гр. Лом, на Тодор Билчев – главен експерт в Държавния архив–Русе, на Вяра Косева – председател на Общинския комитет „Васил Левски“ – Русе и на десетки приятели, които подкрепят начинанието ми.

ЖД: Пожелавам Ви творчески успехи!

Интервю на Живодар Душков

Сподели: