Живодар Душков: Миналата година участвахте в организираната от Регионалната ни библиотека Международна научна конференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“ с доклад, посветен на някои спорни моменти от биографията на Васил Левски. Бихте ли представили накратко защитените тези? Стоян Комитски: Темата на доклада ми бе „Истини и лъжи за посещенията на Васил Левски в Русе“. Представих пред аудиторията сведението на ломския съзаклятник Димитър Ангелов за посещение на Левски в русчушкия затвор през 1867 година. Апостола го посетил преоблечен като турски търговец… Уточних и две от „квартирите“ на Левски в крайдунавския град – първата, в дома на Костаки Маринович, намиращ се до сградата на Управлението на железниците на днешната ул. „Княжеска“ (сега на това място е Кукления театър), а втората – в хотел „Гаваров“, разположен на някогашния Балък пазар (Рибни пазар) (с днешен ориентир – около Съдебната палата). ЖД: Повече от десет години в печата се появяват Ваши публикации, засягащи проучванията Ви за връзките Левски-Русе. Да разбираме ли, че чрез доклада си Вие надграждате вече казаното във времето? СК: Може и така да се определи… Но по-скоро, с оглед на ограниченията във формата на конференцията, аз представих „есенцията“ на най-новите си проучвания. Всъщност още през 2014-а събрах и систематизирах всичко писано по темата в книгата си „Васил Левски и Русе“. Но продължавам да работя по въпроса. При препрочитането на някои документи и след съпоставянето на факти и събития от живота на Левски „излязоха“ неоспорими доказателства, че Апостола е посещавал Русчук и региона. Именно това наложи и да подготвя второ, преработено и допълнено издание на книгата си, което ще излезе в най-скоро време… В книгата включих и глава, свързана с идеята за „русенски“ паметник на Васил Левски. ЖД: Заради това ли второ издание проведохте няколко срещи с Лука Велчов в Букурещ? СК: С Лука Велчов се познаваме от преди 10 години. Да, с него работим съвместно по темата – той е живата история на българите и на българските места в столицата на северната ни съседка. С него съпоставихме посещенията на Левски в Букурещ (фиксирани са над девет такива) с тези из другите румънски градове и местата, през които е минавал от и във Българско и по-конкретно в Русчук… През 2017-а, когато чествахме 180 години от рождението на Левски, в Дома на Българското братство в Букурещ бе представена моята книга. Също така с Л. Велчов се включихме в инициативата на БНТ, предназначена за ученици „Левски в моя град“, като участвахме в документалното реалити. Тогава само аз – русенецът, и проф. Лука Велчов и проф. Пламен Митев (и двамата НЕрусенци) застанахме пред младите изследователи – учениците от Гимназията за европейски езици в Русе, с тезата, че Левски е посещавал Русчук… Тогава нямаше други местни изследователи на темата „Левски и Русе“, а днес привържениците й са дори по-гласовити от мен! ЖД: Какво имате предвид? СК: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство и продължава да „вдига адреналина“ на някои ревниви местни историци. И това е трайна тенденция. Дори не визирам себе си, тъй като поставих казуса на дневен ред още през 2007 година – чрез статия във вестник „Утро“. Всеки път, когато някой се е „престрашавал“ да напише нещо по въпроса за Левски и Русе, веднага оттук се надигало авторитетно „оборване“: „Не, Левски не е идвал в Русе, защото няма документи!“… ЖД: А всъщност има или няма документи? СК: През годините много се е дискутирало по темата за наличието или липсата на документи, а полемиките из страниците на пресата изразходвали доста печатарско мастило. Разбира се, имало е и нервни възражения от страна на русенци, възприели темата за техен монопол. Е, впоследствие някои от тях от върли противници на тезите за посещенията на Левски в Русе стават най-горещи сторонници; препубликуват документи, които вече са известни, но създават впечатление, че те са нещо ново за публиката и едва ли не са първооткривателите им; търсят дори и косвени следи, че Левски нееднократно е посещавал Русчук… Безспорен факт обаче е, че документи има и те се съхраняват в Държавния архив–Русе. Регистърът на Русенската църковна община е най-драгоценният документ, където са фиксирани някои от пътуванията на Левски из Русенско. Още през далечната 1988 година служителката в ДА – Русе – специалист Искра Пенчева първа публикува статия по темата и цитира тези документи – на страниците на вестник „Дунавска правда“. След това създава сайт в Интернет, където публикува най-новите си проучвания по темата… ЖД: Доколкото си спомням точно там тя постави и въпросът: „Посещавал ли е Левски дома на Баба Тонка Обретенова?“… СК: Така е! Тя насочва към казуса – Левски в Обретеновия дом… Но дори и да изключим Вазов, който в повестта си „Немили – недраги“ споменава за срещата на Левски и Македонски в дома на баба Тонка (тази информация той черпи от първоизточника, както се казва „на терен“ – при краткия си престой в Русе в първите дни на Освобождението), налице са също и други неопровержими свидетелства – на Стоян Заимов и Киряк Цанков. Като контрадовод се извежда това, че Никола Обретенов никъде в спомените си не говори за посещение на Левски в дома им и в Русе изобщо. Според мен трябва да се отговори на какво се дължи този пропуск, а не да е обратното – пропускът да се издига на пиедестал! (По същата логика следва да се съмняваме изобщо в спомените на Обретенов – нали той не посочва точно как е убит Ботев, а това е въпрос, който десетки години се поставя пред обществото! Да не говорим за мистерията около черепът на Караджата!)... И още няколко думи: русенци сме длъжници пред паметта на святата българка в две насоки: първо, до преди години на къщата – музей „Баба Тонка“ имаше барелеф на Левски, който бе премахнат и ми е странно, че мемориалният знак още не е възстановен; и второ, въпреки многото публикации за участието на Баба Тонка в борбите за народна свобода, все още няма изследване, което да показва истинската жена – Тонка. Като изключим проучването на Боян Драганов „Семейната голгота на Тонка Обретенова“, мисля, че русенци, изкушени от изследователското перо, сме длъжни да се заемем с едно наистина достойно и коректно проучване, за да „потърсим“, „намерим“ и представим тази изключителна българка... Във второто преработено издание на книгата си „Васил Левски и Русе включвам много, не изяснявани досега факти, подкрепени с документи и здрава историческа логика, а чрез тях разглеждам и въпроса за пребиваването на Левски в дома на Баба Тонка. ЖД: Наскоро, представихте изложбата „Памет, без която не можем“. Кажете ни нещо и за нея… СК: Това е ежегодната изложба на Народно читалище „Христо Ботев–1908“. През тази година е нейното двадесет и първо издание. Съвместно с Русенския комитет „Васил Левски“ подготвихме петнадесет тематични табла „Русенските пътеки на Апостола“. Паралелна изложба организирахме и с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ – клон Варна. Там темата е „По стъпките на Васил Левски в Североизтока“. Не забравихме и най-малките. За тях специално представихме два комикса за Левски („Апостолът в премеждие“ – по разказа на Вазов, с худ. Николай Бебенов, и „Неуловимият“ – по сценарий на Стефан Дичев, с худ. Владимир Коновалов) и един за Ботев („Тих, бял Дунав“ – също по И. Вазов, с худ. Николай Бебенов). ЖД: Няколко думи в заключение… СК: Аз работя в екип. Изключително съм благодарен на писателя Боян Драганов, на литературния критик Юлий Йорданов от гр. Лом, на Тодор Билчев –главен експерт в Държавния архив–Русе, на Вяра Косева – председател на Общинския комитет „Васил Левски“–Русе и на десетки приятели, които подкрепят начинанието ми. ЖД: Пожелавам Ви творчески успехи! Интервю на Живодар Душков

Стоян Комитски твърди: „Левски е посещавал неведнъж Русе“

Стоян Комитски е роден през 1974 година в Разград. Магистър педагог по предучилищна и начална училищна педагогика. Работи в сферата на управлението на образованието в Русе. Повече от 10 години организира уроци по родолюбие за децата на Русе.

Автор е на публикации в областта на предучилищната педагогика и методологията, на историята на комиксовото изкуство, а също и на историческа тема (в частност по темата за връзките на Левски с Русчук).

Носител е на „Награда Русе“ (2013 г.). През 2016 г. е учредител на клуб за исторически реконструкции „Традиционеръ“ към Народно читалище „Христо Ботев – 1908“ – Русе. Основател е на „Музея на комикса“ в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Живодар Душков: Миналата година участвахте в организираната от Регионалната ни библиотека Международна научна конференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“ с доклад, посветен на някои спорни моменти от биографията на Васил Левски. Бихте ли представили накратко защитените тези?

Стоян Комитски: Темата на доклада ми бе „Истини и лъжи за посещенията на Васил Левски в Русе“. Представих пред аудиторията сведението на ломския съзаклятник Димитър Ангелов за посещение на Левски в русчушкия затвор през 1867 година. Апостола го посетил преоблечен като турски търговец… Уточних и две от „квартирите“ на Левски в крайдунавския град – първата, в дома на Костаки Маринович, намиращ се до сградата на Управлението на железниците на днешната ул. „Княжеска“ (сега на това място е Кукления театър), а втората – в хотел „Гаваров“, разположен на някогашния Балък пазар (Рибни пазар) (с днешен ориентир – около Съдебната палата).

ЖД: Повече от десет години в печата се появяват Ваши публикации, засягащи проучванията Ви за връзките Левски-Русе. Да разбираме ли, че чрез доклада си Вие надграждате вече казаното във времето?

СК: Може и така да се определи… Но по-скоро, с оглед на ограниченията във формата на конференцията, аз представих „есенцията“ на най-новите си проучвания. Всъщност още през 2014-а събрах и систематизирах всичко писано по темата в книгата си „Васил Левски и Русе“. Но продължавам да работя по въпроса. При препрочитането на някои документи и след съпоставянето на факти и събития от живота на Левски „излязоха“ неоспорими доказателства, че Апостола е посещавал Русчук и региона. Именно това наложи и да подготвя второ, преработено и допълнено издание на книгата си, което ще излезе в най-скоро време… В книгата включих и глава, свързана с идеята за „русенски“ паметник на Васил Левски.

ЖД: Заради това ли второ издание проведохте няколко срещи с Лука Велчов в Букурещ?

СК: С Лука Велчов се познаваме от преди 10 години. Да, с него работим съвместно по темата – той е живата история на българите и на българските места в столицата на северната ни съседка. С него съпоставихме посещенията на Левски в Букурещ (фиксирани са над девет такива) с тези из другите румънски градове и местата, през които е минавал от и във Българско и по-конкретно в Русчук… През 2017-а, когато чествахме 180 години от рождението на Левски, в Дома на Българското братство в Букурещ бе представена моята книга. Също така с Л. Велчов се включихме в инициативата на БНТ, предназначена за ученици „Левски в моя град“, като участвахме в документалното реалити. Тогава само аз – русенецът, и проф. Лука Велчов и проф. Пламен Митев (и двамата НЕрусенци) застанахме пред младите изследователи – учениците от Гимназията за европейски езици в Русе, с тезата, че Левски е посещавал Русчук… Тогава нямаше други местни изследователи на темата „Левски и Русе“, а днес привържениците й са дори по-гласовити от мен!

ЖД: Какво имате предвид?

СК: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство и продължава да „вдига адреналина“ на някои ревниви местни историци. И това е трайна тенденция. Дори не визирам себе си, тъй като поставих казуса на дневен ред още през 2007 година – чрез статия във вестник „Утро“. Всеки път, когато някой се е „престрашавал“ да напише нещо по въпроса за Левски и Русе, веднага оттук се надигало авторитетно „оборване“: „Не, Левски не е идвал в Русе, защото няма документи!“…

ЖД: А всъщност има или няма документи?

СК: През годините много се е дискутирало по темата за наличието или липсата на документи, а полемиките из страниците на пресата изразходвали доста печатарско мастило. Разбира се, имало е и нервни възражения от страна на русенци, възприели темата за техен монопол. Е, впоследствие някои от тях от върли противници на тезите за посещенията на Левски в Русе стават най-горещи сторонници; препубликуват документи, които вече са известни, но създават впечатление, че те са нещо ново за публиката и едва ли не са първооткривателите им; търсят дори и косвени следи, че Левски нееднократно е посещавал Русчук… Безспорен факт обаче е, че документи има и те се съхраняват в Държавния архив–Русе. Регистърът на Русенската църковна община е най-драгоценният документ, където са фиксирани някои от пътуванията на Левски из Русенско. Още през далечната 1988 година служителката в ДА – Русе – специалист Искра Пенчева първа публикува статия по темата и цитира тези документи – на страниците на вестник „Дунавска правда“. След това създава сайт в Интернет, където публикува най-новите си проучвания по темата…

Живодар Душков: Миналата година участвахте в организираната от Регионалната ни библиотека Международна научна конференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“ с доклад, посветен на някои спорни моменти от биографията на Васил Левски. Бихте ли представили накратко защитените тези? Стоян Комитски: Темата на доклада ми бе „Истини и лъжи за посещенията на Васил Левски в Русе“. Представих пред аудиторията сведението на ломския съзаклятник Димитър Ангелов за посещение на Левски в русчушкия затвор през 1867 година. Апостола го посетил преоблечен като турски търговец… Уточних и две от „квартирите“ на Левски в крайдунавския град – първата, в дома на Костаки Маринович, намиращ се до сградата на Управлението на железниците на днешната ул. „Княжеска“ (сега на това място е Кукления театър), а втората – в хотел „Гаваров“, разположен на някогашния Балък пазар (Рибни пазар) (с днешен ориентир – около Съдебната палата). ЖД: Повече от десет години в печата се появяват Ваши публикации, засягащи проучванията Ви за връзките Левски-Русе. Да разбираме ли, че чрез доклада си Вие надграждате вече казаното във времето? СК: Може и така да се определи… Но по-скоро, с оглед на ограниченията във формата на конференцията, аз представих „есенцията“ на най-новите си проучвания. Всъщност още през 2014-а събрах и систематизирах всичко писано по темата в книгата си „Васил Левски и Русе“. Но продължавам да работя по въпроса. При препрочитането на някои документи и след съпоставянето на факти и събития от живота на Левски „излязоха“ неоспорими доказателства, че Апостола е посещавал Русчук и региона. Именно това наложи и да подготвя второ, преработено и допълнено издание на книгата си, което ще излезе в най-скоро време… В книгата включих и глава, свързана с идеята за „русенски“ паметник на Васил Левски. ЖД: Заради това ли второ издание проведохте няколко срещи с Лука Велчов в Букурещ? СК: С Лука Велчов се познаваме от преди 10 години. Да, с него работим съвместно по темата – той е живата история на българите и на българските места в столицата на северната ни съседка. С него съпоставихме посещенията на Левски в Букурещ (фиксирани са над девет такива) с тези из другите румънски градове и местата, през които е минавал от и във Българско и по-конкретно в Русчук… През 2017-а, когато чествахме 180 години от рождението на Левски, в Дома на Българското братство в Букурещ бе представена моята книга. Също така с Л. Велчов се включихме в инициативата на БНТ, предназначена за ученици „Левски в моя град“, като участвахме в документалното реалити. Тогава само аз – русенецът, и проф. Лука Велчов и проф. Пламен Митев (и двамата НЕрусенци) застанахме пред младите изследователи – учениците от Гимназията за европейски езици в Русе, с тезата, че Левски е посещавал Русчук… Тогава нямаше други местни изследователи на темата „Левски и Русе“, а днес привържениците й са дори по-гласовити от мен! ЖД: Какво имате предвид? СК: Повдигането на въпроса за посещенията на Васил Левски в Русе винаги е нажежавало страстите в русенското обществено пространство и продължава да „вдига адреналина“ на някои ревниви местни историци. И това е трайна тенденция. Дори не визирам себе си, тъй като поставих казуса на дневен ред още през 2007 година – чрез статия във вестник „Утро“. Всеки път, когато някой се е „престрашавал“ да напише нещо по въпроса за Левски и Русе, веднага оттук се надигало авторитетно „оборване“: „Не, Левски не е идвал в Русе, защото няма документи!“… ЖД: А всъщност има или няма документи? СК: През годините много се е дискутирало по темата за наличието или липсата на документи, а полемиките из страниците на пресата изразходвали доста печатарско мастило. Разбира се, имало е и нервни възражения от страна на русенци, възприели темата за техен монопол. Е, впоследствие някои от тях от върли противници на тезите за посещенията на Левски в Русе стават най-горещи сторонници; препубликуват документи, които вече са известни, но създават впечатление, че те са нещо ново за публиката и едва ли не са първооткривателите им; търсят дори и косвени следи, че Левски нееднократно е посещавал Русчук… Безспорен факт обаче е, че документи има и те се съхраняват в Държавния архив–Русе. Регистърът на Русенската църковна община е най-драгоценният документ, където са фиксирани някои от пътуванията на Левски из Русенско. Още през далечната 1988 година служителката в ДА – Русе – специалист Искра Пенчева първа публикува статия по темата и цитира тези документи – на страниците на вестник „Дунавска правда“. След това създава сайт в Интернет, където публикува най-новите си проучвания по темата… ЖД: Доколкото си спомням точно там тя постави и въпросът: „Посещавал ли е Левски дома на Баба Тонка Обретенова?“… СК: Така е! Тя насочва към казуса – Левски в Обретеновия дом… Но дори и да изключим Вазов, който в повестта си „Немили – недраги“ споменава за срещата на Левски и Македонски в дома на баба Тонка (тази информация той черпи от първоизточника, както се казва „на терен“ – при краткия си престой в Русе в първите дни на Освобождението), налице са също и други неопровержими свидетелства – на Стоян Заимов и Киряк Цанков. Като контрадовод се извежда това, че Никола Обретенов никъде в спомените си не говори за посещение на Левски в дома им и в Русе изобщо. Според мен трябва да се отговори на какво се дължи този пропуск, а не да е обратното – пропускът да се издига на пиедестал! (По същата логика следва да се съмняваме изобщо в спомените на Обретенов – нали той не посочва точно как е убит Ботев, а това е въпрос, който десетки години се поставя пред обществото! Да не говорим за мистерията около черепът на Караджата!)... И още няколко думи: русенци сме длъжници пред паметта на святата българка в две насоки: първо, до преди години на къщата – музей „Баба Тонка“ имаше барелеф на Левски, който бе премахнат и ми е странно, че мемориалният знак още не е възстановен; и второ, въпреки многото публикации за участието на Баба Тонка в борбите за народна свобода, все още няма изследване, което да показва истинската жена – Тонка. Като изключим проучването на Боян Драганов „Семейната голгота на Тонка Обретенова“, мисля, че русенци, изкушени от изследователското перо, сме длъжни да се заемем с едно наистина достойно и коректно проучване, за да „потърсим“, „намерим“ и представим тази изключителна българка... Във второто преработено издание на книгата си „Васил Левски и Русе включвам много, не изяснявани досега факти, подкрепени с документи и здрава историческа логика, а чрез тях разглеждам и въпроса за пребиваването на Левски в дома на Баба Тонка. ЖД: Наскоро, представихте изложбата „Памет, без която не можем“. Кажете ни нещо и за нея… СК: Това е ежегодната изложба на Народно читалище „Христо Ботев–1908“. През тази година е нейното двадесет и първо издание. Съвместно с Русенския комитет „Васил Левски“ подготвихме петнадесет тематични табла „Русенските пътеки на Апостола“. Паралелна изложба организирахме и с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ – клон Варна. Там темата е „По стъпките на Васил Левски в Североизтока“. Не забравихме и най-малките. За тях специално представихме два комикса за Левски („Апостолът в премеждие“ – по разказа на Вазов, с худ. Николай Бебенов, и „Неуловимият“ – по сценарий на Стефан Дичев, с худ. Владимир Коновалов) и един за Ботев („Тих, бял Дунав“ – също по И. Вазов, с худ. Николай Бебенов). ЖД: Няколко думи в заключение… СК: Аз работя в екип. Изключително съм благодарен на писателя Боян Драганов, на литературния критик Юлий Йорданов от гр. Лом, на Тодор Билчев –главен експерт в Държавния архив–Русе, на Вяра Косева – председател на Общинския комитет „Васил Левски“–Русе и на десетки приятели, които подкрепят начинанието ми. ЖД: Пожелавам Ви творчески успехи! Интервю на Живодар Душков

ЖД: Доколкото си спомням точно там тя постави и въпросът: „Посещавал ли е Левски дома на Баба Тонка Обретенова?“…

СК: Така е! Тя насочва към казуса – Левски в Обретеновия дом… Но дори и да изключим Вазов, който в повестта си „Немили – недраги“ споменава за срещата на Левски и Македонски в дома на баба Тонка (тази информация той черпи от първоизточника, както се казва „на терен“ – при краткия си престой в Русе в първите дни на Освобождението), налице са също и други неопровержими свидетелства – на Стоян Заимов и Киряк Цанков. Като контрадовод се извежда това, че Никола Обретенов никъде в спомените си не говори за посещение на Левски в дома им и в Русе изобщо. Според мен трябва да се отговори на какво се дължи този пропуск, а не да е обратното – пропускът да се издига на пиедестал! (По същата логика следва да се съмняваме изобщо в спомените на Обретенов – нали той не посочва точно как е убит Ботев, а това е въпрос, който десетки години се поставя пред обществото! Да не говорим за мистерията около черепът на Караджата!)… И още няколко думи: русенци сме длъжници пред паметта на святата българка в две насоки: първо, до преди години на къщата – музей „Баба Тонка“ имаше барелеф на Левски, който бе премахнат и ми е странно, че мемориалният знак още не е възстановен; и второ, въпреки многото публикации за участието на Баба Тонка в борбите за народна свобода, все още няма изследване, което да показва истинската жена – Тонка. Като изключим проучването на Боян Драганов „Семейната голгота на Тонка Обретенова“, мисля, че русенци, изкушени от изследователското перо, сме длъжни да се заемем с едно наистина достойно и коректно проучване, за да „потърсим“, „намерим“ и представим тази изключителна българка… Във второто преработено издание на книгата си „Васил Левски и Русе включвам много, не изяснявани досега факти, подкрепени с документи и здрава историческа логика, а чрез тях разглеждам и въпроса за пребиваването на Левски в дома на Баба Тонка.

ЖД: Наскоро, представихте изложбата „Памет, без която не можем“. Кажете ни нещо и за нея…

СК: Това е ежегодната изложба на Народно читалище „Христо Ботев–1908“. През тази година е нейното двадесет и първо издание. Съвместно с Русенския комитет „Васил Левски“ подготвихме петнадесет тематични табла „Русенските пътеки на Апостола“. Паралелна изложба организирахме и с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ – клон Варна. Там темата е „По стъпките на Васил Левски в Североизтока“. Не забравихме и най-малките. За тях специално представихме два комикса за Левски („Апостолът в премеждие“ – по разказа на Вазов, с худ. Николай Бебенов, и „Неуловимият“ – по сценарий на Стефан Дичев, с худ. Владимир Коновалов) и един за Ботев („Тих, бял Дунав“ – също по И. Вазов, с худ. Николай Бебенов).

ЖД: Няколко думи в заключение…

СК: Аз работя в екип. Изключително съм благодарен на писателя Боян Драганов, на литературния критик Юлий Йорданов от гр. Лом, на Тодор Билчев –главен експерт в Държавния архив–Русе, на Вяра Косева – председател на Общинския комитет „Васил Левски“–Русе и на десетки приятели, които подкрепят начинанието ми.

ЖД: Пожелавам Ви творчески успехи!Интервю на Живодар Душков

Сподели:

Още новини от деня