Сцени от филма „Боби Блажения“ ще се снимат в град Русе

Сцени от филма „Боби Блажения“ ще се снимат в град Русе

„Непорочна любов, безценно лекарство и случайна среща с бъдещия президент Кенеди преобръщат живота на един човек. Бомбите на Втората световна война погубват разсъдъка му, но той спасява своята невинна и чиста душа. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели, които съпътстват краткото битие.“

Екип: Станимир Трифонов – режисьор, Пламен Йорданов – продуцент, Кирил Проданов – оператор, Мирослав Маринов – сценограф, Елена Тренчева – художник по костюмите, Мария Тошева – художник гримьор. В главните роли са младите актьори Александър Тонев и Лорина Камбурова.

Борислав (Боби) Алексов е син на аптекаря Благой и домакинята Райна. Те живеят в Лом, в заможна къща, под която се намира аптеката им. Един ден, в средата на двадесетте години на миналия век, те се прибират с параход от Видин. Седем-годишният Боби се пуска от родителите си и бяга в аптеката, където е верният помощник на баща му – чичо Петко. Там Боби среща за пръв път малката Екатерина, която ще се окаже съдбовна спътница в по-нататъшния му живот.

Боби е необикновено дете – живее в свой свят, усвоява бързо езици, научава се да чете още от малък, вглъбен е в себе си и обича да съчинява. В гимназията остава изолиран от своите връстници, но е любимец на учителите си, особено на математика, който му поставя пожизнен отличен. Боби има една рядка дарба – вижда какво се случва в бъдещето. Така той предсказва кончината на баща си, което потриса майка му, особено когато нещастната смърт наистина се случва. Майка му го заклева повече никога да не й казва какво е видял.

След завършване на гимназията Боби записва фармакология, за да продължи семейния бизнес. Един ден през зимата той среща край Дунава порасналата вече Екатерина и се влюбва в нея. Двамата имат бурна платоническа любов до мига, в който Екатерина не изневерява с пристигналия през август 1939 г. в Лом американец Джоузеф. Той идва заедно с бъдещия президент на САЩ – Дж.Ф.Кенеди, който изпълнява мисия на тогавашния президент Рузвелт. Боби става неволен свидетел на предателството на Екатерина. Него го съкрушава не толкова изневярата, колкото фа ктът, че тя разкрива тайната му – произвеждането на лекарство против туберкулоза за болната му майка. Боби е съкрушен, особено след като не успява да спаси Райна. Тя издъхва мигове преди той да й занесе лекарството.

Избухва Втората световна война, предсказана с точност от Боби пред Кенеди на вечерята им в Лом. Научил за опитите на Боби, Джоузеф го търси на другия ден след изневярата, без да знае, че Боби е разбрал за него и за предателството на Екатерина. Джоузеф и Кенеди си заминават.

Докато трае войната, Боби се затваря и започва да произвежда лекарството, което прилагат успешно заедно с д-р Конов. Боби моли чичо Петко да крие къде е и да лъже, че е заминал за Швейцария. Екатерина недоумява защо Боби я изоставя, търси го, но напразно. Тя се зачислява в редовете на РМС, а по-късно става една от първите жени-партизанки, където свързва живота си с командира Бончук.

С времето Боби бавно се отдава на алхимията и започва да търси елексира на безсмъртието. От залитането му към намирането на философския камък го извежда чичо Петко, чието жестоко убийство от комунистите Боби вижда в един от пристъпите си. Боби се връща отново към нормалния живот и тогава вижда Екатерина, която се крие от властите. Боби и дава от лекарството, за да спаси своя бъдещ съпруг Бончук.

И тъкмо когато всичко върви добре и войната е към своя край, Боби е поразен при бомбардировките в София, от което губи разсъдъка си. По ирония на съдбата, пилотът хвърлил бомбите, е същият Джоузеф, станал причина за разрива на Боби с Екатерина.

След като комунистите идват на власт с помощта на съветските войски, лудият вече Боби за малко не става жертва на чистките след 9 септ. 1944 г. Спасява го Екатерина, която се издига в партийната йерархия. Боби е въдворен в психиатрия, където живее, разнасяйки пощата със своето колело, до закриването на лечебното заведение. Малко преди това при него идва Джоузеф, който е дошъл да разпредели дарение за болните.

Боби завършва дните си като послушник в църквата, където по цял ден работи – чисти, събира свещи, разнася некролози, а когато е свободен, той седи в храма и тихо шепне Божите блаженства с вярата, че един ден, когато умре, ще порастне отново.

Сподели:

Още новини от деня