Събират средства за издаването на книгата „По немирните стъпки на времето. Напред към началото. 100 години ученически театър в Математическа гимназия „Баба Тонка” – град Русе”

Събират средства за издаването на книгата „По немирните стъпки на времето. Напред към началото. 100 години ученически театър в Математическа гимназия „Баба Тонка” – град Русе”

Ася Кулева се обърна към бившите и настоящи ученици на МГ „Баба Тонка“ – Русе, а и не само, с молба за финансова помощ, необходима за издаването на книгата „По немирните стъпки на времето. Напред към началото. 100 години ученически театър в Математическа гимназия „Баба Тонка” – град Русе” – плод на многомесечни проучвания в архивите не само на нашата гимназия.

Книгата е посветена на 100-годишния юбилей на ученическото театро – абсолютен феномен в България.

Това не е новата книга на Ася, макар че стилът е разпознаваем. Да, аз съм авторът, но не това е най-важното, познавате ме. Малко над 2000 лв. са необходими за самото издаване. Както аз, така и авторът на корицата сме се отказали от хонорар, то е ясно, казва тя.

Набирателна сметка на Училищното настоятелство на Математическа гимназия „Баба Тонка” – Русе:BG 03STSA93000006357513 при ДСК – клон Русе, BIC: STSA BG SF (за „МАГИМ”)

Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето – можем само да работим за това, то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе – нашата Математическа гимназия „Баба Тонка”. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в котлето на жарките блянове и страсти, които преобразяват Русе, превръщат го в града на първите неща и дават самочувствие на неговите жители като на същи европейци.Все още не съм се отказала от юбилейната среща на поколенията, която бях замислила миналата година, но по понятни причини се отложи. Надявам се тази година да се случи и да направим представяне и на книгата. Дано, дано! Впрочем ТТ „МАГИМ” подготвя и премиера, живот и здраве да е!Ето и откъс от книгата, в която става дума не само за театрото:„…Ще разгърнем една „ученишка книжка” за учебната 1910-1911 година. (…) Знам, че ще ти е любопитно как е стоял въпросът с отсъствията и тяхното извиняване, затова ето какво гласи член 97 от Правилника: „Ученичка, която направи 10 неизвинени отсъствия, както и оная, която отсъствува без уважителни причини три пъти по един и същи предмет, се отстранява от училището до края на годината, стига най-малко два пъти да са били предизвестени родителите (настойникът) на ученика за това.” И не се предвиждат нито консултации с психолог, нито пък тогава има закон за закрила на детето. Е, как ти се струва, друже? Смятам, че няма от какво да се оплакваш днес, нали така? (…)И накрая ще ти представя член 111, който регламентира поведението след учебните занятия: „Забранено е на ученичките: 1) да посещават кръчми и други подобни заведения; 2) да посещават други гостилници и сладкарници, освен ония, които определи управлението на училището; изключение се допуща, само когато ученичката е придружена от родителите или настойника си; 3) да посещават балове, кафешантани; да посещават концерти, театрални представления, вечеринки и други, без позволение от директора или в случай че не са придружени от родителите си; 5) да посещават съдебни заседания, политически събрания, митинги, избори, партийни шествия и др. подобни”. (…) И пак си мисля, друже, за вълшебната торта „Гараш” и не/възможността на „девическата младеж” да я вкуси. Не заради друго, а защото „Ислях Хане”, менажиран от Коста Гараш, едва ли е бил в позитивния списък на директора на гимназията. Обърни внимание на обстоятелството, приятелю, че дори традиционните културни събития бъдещите демоазели могат да посещават само придружени от родители или настойници. (…)Изобщо не става реч за каквито и да било самостоятелни инициативи. Всички класни и извънкласни дейности са подчинени на една цел: „… да се поддържа неуклонно установеният ред в гимназията и да се насочи живота на девиците – ученички в един правилен път, а именно последните да привикнат на редовност, скромност и трудолюбие и да се засили у тях чувството на обществена солидарност” (Годишен рапорт за учебно-възпитателната дейност на учителите и учителките в Русенската народна девическа гимназия през учебната 1919-1920 година, ДА).

Ще си кажеш, какво пък толкова? Нали си учат уроците и по цял ден стоят в училище? Та те едва ли имат време да се разхождат из града!

Но аз ще ти припомня, друже, че по онова време гимназията обитава сграда до оживения „Ислях Хане”, а в непосредствена близост са и хотелите „”Шипка”, „Македония” и „Европа”, това първо. И второ, на същата улица (днешна „Княжеска”) се намират няколко шантана, а точно срещу училището – хотел „България”, в който основните наемателки са „кокотки”, както наричали тогава проститутките. В Годишния доклад за учебната 1911-1912 г. директорът Илия Венков обръща внимание на обстоятелството, че само да надникнат през прозорците на училището, девойчиците могат да видят крайно вулгарни и скандални сцени. Той настоятелно моли кмета за съдействие и не се отказва, докато най-после излиза разпоредба кокотките да не се показват на прозорците през деня и да приемат клиенти само във вътрешните стаи.”

Събират средства за издаването на книгата „По немирните стъпки на времето. Напред към началото. 100 години ученически театър в Математическа гимназия „Баба Тонка” – град Русе”
Сподели: