административен съд русе

Съдът в Русе отмени финансова корекция при изпълнението на трансграничен проект от храм „Свети Георги“ – Русе

Административен съд – Русе отмени Решение № РД-02-14-600 от 07.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г.“, само в частта, с която по т. 1 е установено нарушение на чл. 51, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., изразяващо се във въведен критерий за подбор, ограничаващ участието на чуждестранни икономически оператори в обществената поръчка, квалифицирано като нередност по т. 10, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и за което на Храм „Свети Георги“, гр. Русе е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи (314 897,94 лв. без ДДС /377 877,52 с ДДС), финансирани от ЕСИФ по Договор № 03 от 14.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Св. Георги Победоносец“ ООД, на стойност 321 327,70 лева без ДДС /385 593,24 лева с ДДС.

Първото установено от УО нарушение е свързано с въведеното от Храм „Свети Георги“ условие към кандидатите да притежават към датата на подаване на офертите валидно удостоверение за вписване в националния Централен професионален регистър на строителя, съгласно Закона за камарата на строителите. Според становището на органа, условието е ограничително, тъй като не е предвидена възможност чуждестранните лица да представят еквивалентен документ за признаване на професионална дейност.

Съгласно чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите „или еквивалентно“.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в акта на УО непълно са възпроизведени релевантните към нарушението по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ условия.

Действително в публичната покана, Раздел ІІІ „Юридическа, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III. 2.4) „Технически възможности и/или квалификация“ е въведено следното изискване към участниците: В колона „Изискуеми документи и информация“ „3. Валидно удостоверение за вписване в Централен професионален регистър на строителя, съгласно Закон за камарата на строителите за категориите на строеж съответстваща на обекта – минимум 4-та категория, строежи по чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „е“. В колона „Минимални изисквания (когато е приложимо)“: „Оферентите, местни и чуждестранни лица, следва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя, съгласно Закона за камарата на строителите, за категориите на строеж, съответстваща на обекта – минимум четвърта категория, строежи по чл. 137, ал. 1, т. 4“

В противоречие с възприетото от органа обаче в същия раздел, т. III. 2.1) „Правен статус“ в изброените изискуеми документи, в т. 2 изрично е предвидена възможност, наред с удостоверението за регистрация в националния регистър, да се представи негов еквивалент, доказващ изискващата се от възложителя квалификация за извършване на професионална дейност (л. 46, гръб от преписката).

Несъобразяването на тази част от съдържанието на поканата е довело до неправилното заключение за осъществено към чуждестранните лица ограничение от гледна точка на предвидените за тях способи за доказване на годността им за изпълнение на дейностите, обект на процедурата.

С предвиждането на „или еквивалент, съгласно законодателството на държава членка на ЕС, където е регистрирано чуждестранното юридическо лице“, възложителят е предоставил възможност чуждестранните икономически оператори да се позоват на удостоверение или вписване в професионален регистър, издадени от компетентните органи на държавата членка, в която са установени.

Горното обосновава извод за неустановеност на соченото от органа нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.

Що се отнася до изискването въпросният документ да бъде наличен още при подаване на офертите, възложителят правилно е изискал покриване на условието още на този етап. Това процедиране е в съответствие с Условията за техническо изпълнение на проекти по ПМДР 2014 – 2020 г., където в т. 1, б. „А“ е посочено, че при строителство, кандидатите за изпълнители следва да имат право да извършват такава дейност и да са вписани в съответните регистри на държавата, в която са регистрирани/установени. Недопустимо е, с оглед установената с ПМС № 160/2016 г. регламентация, въвеждането на различни условия или удостоверяване на нови факти във фазата на сключване на договор с класирания на първо място и спечелил процедурата участник. За разлика от ЗОП, предвиждащ първоначално деклариране на съответствието с изискванията на възложителя с подаване на Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) и последващо представяне на документите съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, процедурата по ПМС № 160/2016 г. е еднофазна – заедно с офертата за участие се представят и всички други документи, които са предвидени в публичната покана (чл. 5, ал. 1). Тази регламентация сочи, че кандидатите следва изначално да покриват всички поставени изисквания за изпълнение на поръчката, а преценката за годността им да извършват дейността, предмет на възлагане, следва да се прави още към момента на подаване на офертите, въз основа на приложените на този етап документи. Немислимо е при отсъствие на надлежен (валиден) документ, удостоверяващ изискуемата правоспособност, тази липса да бъде санирана при вече приключила процедура за избор на изпълнител.

В този смисъл е и практиката на ВАС, намерила отражение например в Решение № 50 от 6.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2021 г., VII о.

С оглед гореизложеното, Решение № РД-02-14-600 от 07.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г.“, в частта, с която по т. 1 е установено нарушение на чл. 51, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., изразяващо се във въведен критерий за подбор, ограничаващ участието на чуждестранни икономически оператори в обществената поръчка, квалифицирано като нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и за което е предвидена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи (314 897,94 лв. без ДДС /377 877,52 с ДДС), финансирани от ЕСИФ по Договор № 03 от 14.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Св. Георги Победоносец“ ООД, на стойност 321 327,70 лева без ДДС /385 593,24 лева с ДДС, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Съдът отхвърли оспорването по жалба на Храм „Свети Георги“, гр. Русе против Решение № РД-02-14-600 от 07.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г.“, в частта, с която по т. 2 е установено нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 1 от ПМС № 160/2016 г., във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в незаконосъобразна методика за оценка на офертите, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и за което на Храм „Свети Георги“, гр. Русе е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи (314 897,94 лв. без ДДС/377 877,52 с ДДС), финансирани от ЕСИФ по Договор № 03 от 14.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Св. Георги Победоносец“ ООД, на стойност 321 327,70 лева без ДДС/385 593,24 лева с ДДС.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.

Сподели: