Административен съд – Русе отмени по жалба на д-р Е.Г.Ц. Решение № 124/05.04.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, трети специализиран постоянен заседателен състав в частта, с която е установено на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗДискр., че Е.Г.Ц. е извършила дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признака „лично положение” спрямо П.В.Д. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Е.Г.Ц. е наложена глоба в размер на 250 лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд.
Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-1731/28.04.2015 г. на П.В.Д., в която се твърди, че същата е обект на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „неприлагане на еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания и проявен тормоз на работното място по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на Е.Ц. – началник на отделение „Педиатрия” в МБАЛ АД – Русе и В. П. – бивш изпълнителен директор на МБАЛ АД – Русе.
Сочи се, че П.Д. *** г., като от 2010 г. е старша медицинска сестра в отделение „Педиатрия”. Поста си тя заема след проведена реорганизация на детските отделения в болницата, при която реорганизация двете съществуващи отделения са обединени в едно. От същия момент началник на отделение „Педиатрия” е д-р Е.Ц.. Според изложеното в жалбата от началото на 2014 г. Д. била предупредена от служител в отделението, че началника на отделението д-р Ц. ще предприеме „всякакви регламентирани и нерегламентирани действия” за отстраняването й от длъжност. В последващ разговор между Д. и Ц., последната заявила, че не желае да работят заедно и Д. следва да напусне работното си място. Д. отказала да напусне, след което според твърденията в жалбата до КЗД последвал системен тормоз от страна на д-р Ц., която започнала да подава рапорти до изпълнителния директор на болницата с твърдения за допуснати от Д. нарушения на трудовата дисциплина. Била подадена и жалба до изпълнителния директор на болницата от служители на отделение Педиатрия срещу старшата сестра П.Д. за некоректното й поведение спрямо колегите в отделението. По жалбата е взето становище от Комисията по професионална етика към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, а изпълнителният директор препратил жалбата и до Районната колегия на Българския лекарски съюз. Въз основа на становището от Българския лекарски съюз е образувано дисциплинарно производство срещу Д., което е завършило с издаване на заповед № 492/21.07.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Заповедта била оспорена от Д. по съдебен ред и с решение на Върховния касационен съд същата била отменена. Мотивите за отмяна, изложени от ВКС касаят неправилното определяне на наложеното дисциплинарно наказание при безспорна установеност на допуснатите дисциплинарни нарушения.
Във връзка с така подадената жалба с разпореждане № 378/13.05.2015 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 183/2015 г. за тормоз при упражняване правото на труд по признак „лично положение”.
След определяне на докладчик на решаващия състав е проведена и процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. В становището си до КЗД жалбоподателката в настоящото производство д-р Е.Ц. е посочила, че с оглед създалото се напрежение в работа на педиатричното отделение, за което счита, че вина носи старшата медицинска сестра Д., е заявила пред нея, че е в интерес на работата в отделението тя (Д.) да освободи длъжността старша сестра.
След преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството писмени доказателства, и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила процесното решение, с което е приела за установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че конституираната като ответна страна – Е.Г.Ц. – началник отделение „Педиатрия” в МБАЛ АД – Русе, е извършила дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката П.В.Д.. Във връзка с атака установеното е КЗД е наложила на Е.Ц. глоба в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр.
За да постанови този резултат КЗД е приела за установено от фактическа и правна страна, че д-р Ц. е осъществила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признака „лично положение”, заявявайки на жалбоподателката в административното производство П.Д., „че в интерес на работата в отделението е тя да освободи длъжността „старша сестра”. Комисията е приела, че заявлението на по-високостоящ служител, че работник трябва да напусне работа без този по-високостоящ служител да разполага с представителна власт по отношение на работодателя е в състояние да накърни достойнството на работника и за създаде враждебна, обидна и унизителна среда спрямо него. Наличието на защитимия от закона признак „лично положение” административният орган е свързал с обстоятелството, че Д., като старша сестра, е била пряко подчинена на Е.Ц. и е била в конфликт с нея, довел до разделяне на целия колектив от санитари и медицински сестри в отделение „Педиатрия” на МБАЛ АД – Русе. КЗД изрично посочва, че приема за недоказани останалите твърдения на Д. за отправени към нея подканяния да напусне работа и заплахи, че ще бъде уволнена.
Решението на КЗД, с което е установено, че Е.Ц. е извършила дискриминация под формата на тормоз на основа признака „лично положение” спрямо П.Д., е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. В жалбата си д-р Ц. посочва, че процесната реплика, чрез която административният орган счита, че е упражнен тормоз, е коментирана от комисията извън контекстна на цялостното обяснение на ответната в административното производство страна и без пълен анализ на фактическата обстановка по случая. Д-р Ц. заявява, че изказаното е израз на точно изразеното й становище относно ситуацията в отделението и не може да се квалифицира като неравноправно третиране.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства като свидетели по делото са разпитани М.Н. и Д.Ц., съответно лекар и медицинска сестра в отделение „Педиатрия” на МБАЛ АД – Русе. И двете свидетелстват, че в обединеното педиатрично отделение на болницата е съществувал конфликт между персонала, в основата на който е било поведението и отношението на старшата сестра Д. към лекари, медицински сестри и санитари. Това отношение се е разделяло на негативно към част от персонала (предимно от бившето второ детско отделение) и положително към друга част от персонала (от бившето първо детско отделение, в което Д. е работила преди реорганизацията). Свидетелките установяват още, че Д. се е държала грубо и непрофесионално с част от медицинския персонал, като в началото (след обединяване на двете детски отделения) д-р Ц. е заявила, че Д. като старша сестра е в правото си да установи подходящ ред на работа в отделението. В последствие, след като оплакванията продължили, Ц., като началник на отделение „Педиатрия” предприела действия, докладвайки за поведението на Д.. Според свидетелките, разговорите между Ц. и Д. са били лични и не са ставали достояние на останалия персонал на отделението.
