Административен съд – Русе отхвърли жалбата на „ИХТИАНДЪР 2017“ ЕООД, с ЕИК 204526430, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Мария Луиза“ 22, представлявано от управителя Е.Ц.В., срещу Заповед за налагане на ПАМ №209 -ФК/11.08.2020 г., издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – кулинарен магазин, находящ се гр. Русе, ул. „Мария Луиза“ 22, стопанисван от ИХТИАНДЪР 2017“ ЕООД, с ЕИК 204526430, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва пред ВАС.
На 04.08.2020 г. в 15,30 ч. е извършена проверка на търговски обект – кулинарен магазин, находящ се гр. Русе, ул. „Мария Луиза“ 22, стопанисван от жалбоподателя, при която е констатирано, че за извършена контролна покупка на 2 бр. пъстърва и 2 бр. филе от паламуд на обща стойност 22.00 лв., заплатена в брой, на място в обекта от органа по приходите на 04.08.2020 т. в 15:06 ч., не е издадена фискална касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП модел TREMOL ZM-KL c ИН на ФУ ZK115566 и ПН на ФП 50156682.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка сер. АА №0384501/04.08.2020 г. /л.6-л.10 от преписката/. В протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 04.08.2020 г.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 209-ФК/11.08.2020 г., издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект /горепосочения/, стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта има изрично позоваване на горецитирания протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, на която се позовава административния орган в процесната заповед, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговския обект. Извършването на нарушението може да бъде доказано с всички доказателствени средства, предвидени в закона. В случая, в Протокол за извършена проверка сер. АА №0384501/04.08.2020 г. /л.6-л.10 от преписката/ приходната администрация е установила, че от дружеството-жалбоподател не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, чрез издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. С неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не спори и от жалбоподателя /предвид дадените в съдебното заседание на 20.10.2020 г. обяснения от управителя на ТД/, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. В оспорения акт са изложени съображения относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. При определяне продължителността му административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е съобразен видът и местоположението на обекта /за продажба на хранителни стоки, в централна част на гр.Русе/. Срокът правилно е обоснован и с това, че въпреки констатирано нарушение от същия вид на 04.12.2019 г., за което е наложена имуществена санкция с издадено НП от 06.02.2020 г. /л.17 от делото/, търговецът е продължил да неизпълнява вменените му от закона задължения и да упражнява търговската си дейност в отклонение от данъчното облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Без значение за налагането на ПАМ е обстоятелството, че нарушението е допуснато от продавач в обекта и в отсъствието на управителя на търговското дружество, в какъвто смисъл навежда доводи оспорващия. Задължението на търговеца е да организира дейността на стопанисвания от него обект в съответствие със законовите изисквания, вкл. и чрез наетия от него персонал.
