община ветово гугъл карти

Съдът в Русе потвърди санкция от АДФИ спрямо зам. – кмет на Община Ветово

Постъпила е касационна жалба от Агенция държавна финансова инспекция гр. София (АДФИ) против Решение № 157/14.03.2018 г. по АНД № 79/2018 г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 11-01-268/19.12.2017 г., издадено от Директора на АДФИ за наложено на И.Д. С. административно наказание «глоба» в размер на 200 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) за извършено нарушение на чл. 128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел, че неправилно административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, ответник в касационното производство, е ангажирана за нарушение на чл. 128 от ЗПФ, тъй като в конкретния случай хипотезата на тази норма не е налице поради липса на приет бюджет на Община Ветово за 2016 г. към датата на сключване на договора, въз основа на който са извършени разходи за текущ ремонт на СУ „Христо Ботев“ гр. Глоджево. Това е мотивирало съда да приеме, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 128 от ЗПФ, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на Русенския районен съд е постановено при неправилно подвеждане на правнорелевантните по случая факти към относимата материално-правна норма, което има за резултата незаконосъобразност на оспорения пред настоящата инстанция въззивен съдебен акт.

По делото няма спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: на 11.08.2016 г. касационният ответник в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява функциите на кмет на Община Ветово е сключил договор за извършване на текущ ремонт на Су „Христо Ботев“ гр. Глоджево на стойност 13 587,84 лв. и срок на изпълнение 05.09.2016г., когато са приключени договорените строително-ремонтни дейности. Плащането по договора е извършено на 25.01.2017 г. Към датата на сключване на договора (поемане на ангажимента за извършване на разход за 2016 г.) бюджетът за 2016 г. на Община Ветово е приет с решение на Общински съвет Ветово на 29.07.2016 г., но е оспорен по съдебен ред като съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и към настоящия момент, но е допуснато по закон предварително изпълнение на решението на общинския съвет.

Спорът по делото се свежда до това коя е относимата и приложима правна норма спрямо изложените фактически обстоятелства. Административно – наказващият орган е приел, че това е разпоредбата на чл. 128 от ЗПФ (сега ал. 1 на същия член), според която не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината.

Настоящата инстанция намира, че изводите на районния съд за неприложимост на чл. 128 от ЗПФ са неправилни. Въззивният съд е приел, че към датата на сключване на процесния договор за възлагане на обществена поръчка за строителство бюджетът на Община Ветово не е бил приет, т.е липсвал е годишен бюджет на общината, в смисъла вложен в нормата на чл.128 от ЗПФ. Този извод на съда не съответства на безспорно установените по делото факти. Бюджетът на Община Ветово е приет с решение на Общински съвет Ветово на 29.07.2016 г., т.е. преди датата 11.08.2016 г., когато е сключен договора. Действително решение на общинския съвет, с което е приет бюджета на общината за 2016 година е оспорено пред Административен съд Русе и не е влязло в законна сила, въпреки направеното отбелязване в представеното по делото копие на това решение, че същото е влязло в сила на 30.08.2016 г.

Съдебното производство по оспорването на решението на общинския съвет и към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, доколкото към датата на постановяване на настоящото решение не е налице постановено решение по адм.д. № 3788/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отд.

Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема или изменя годишният бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и съгласно утвърдената съдебна практика. Нормата на чл. 180, ал.1 АПК регламентира, че оспорването на общия административен акт, за разлика от оспорване на индивидуалния административен акт, не спира неговото изпълнение. От тази норма може да се направи извод, че разпоредените с общ административен акт права и задължения подлежат на изпълнение, независимо от оспорването му, поради презумпцията за защита на обществения интерес. Следователно, в случаите на издаване на общи административни актове законодателят е предвидил, респ. допуснал предварителното им изпълнение по силата на закона. В този смисъл вж. Опр. № 15997/23.12.2009г. по адм.д.№ 15640/2009г. на 5 чл. състав на ВАС.

Решението за приемане на бюджета на Община Ветово за 2016 година поражда своето действие от датата на постановяването му поради факта, че на основание чл. 180, ал. 1 от АПК оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, каквото е процесното решение. При това положение към 11.08.2016 г. общината разполага с решение на ОС Ветово, с което е приет бюджет за 2016 г., чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което подлежи на изпълнение и в който не са предвидени средства за „Местни дейности“, функция „Образование“, дейност „Общообразователни училища“, Текущи разходи, подпараграф 10-30 „Текущ ремонт“. Поемането на задължение за изразходване на средства при липса на одобрени такива в бюджета на общината е нарушение на чл. 128 от ЗПФ, за каквото е и санкциониран касационният ответник.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователна тезата, развита от процесуалния представител на наказаното лице, че изпълнението на решението за приемане на общинския бюджет е спряно по силата на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) поради това, че е било върнато от областния управител на Русенска област за ново разглеждане от общинския съвет.

В тази връзка съдът съобрази следното:

На първо място по делото няма спор, че със Заповед № 4-95-00522/15.08.2016 г. (входирана в ОбС – Ветово на 16.08.2016 г.) областният управител на Област Русе е върнал решението за приемане на бюджета за 2016г. на общинския съвет за ново обсъждане. Видно от посочената дата – 16.08.16г., връщането е станало след подписването от касационния ответник на процесния договор на 11.08.16г., с който е поето финансово задължение, без такъв разход да е предвиден в приетия и подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона бюджет на общината за 2016 г.

Независимо от това на второ място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.

От анализа на цитираната разпоредба следва изводът, че за областния управител са правно уредени две алтернативни възможности – да върне акта за ново обсъждане в общинския съвет или да го оспори по съдебен ред.

Законодателят е предвидил суспензивен ефект единствено при оспорване на акта от Областния управител пред съответния административен съд, включително и когато предмет на оспорване е общ административен акт, за който общото правило на чл. 180, ал. 1 от АПК допуска предварително изпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА не регламентира спиране на изпълнението на акта при връщане на акта за ново обсъждане от общинския съвет. За да се породи суспензивен ефект по чл.45, ал.4 от ЗМСМА следва да е налице оспорване от областния управител пред съответния административен съд. Този извод следва и от правомощието на съда да постанови друго по отношение на спирането на изпълнението на акта, което води до извода, че следва да е налице оспорване пред съд.

Този извод не се опровергава и от нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, според която върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му. Тази норма отлага влизането в сила на акта, а не изпълнението му, което по закон е предварително, т.е. преди влизане в сила.

Влизането на акта в законна сила и предварителното му изпълнение са различни като правни понятия, правна уредба и правни последици.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай последвалото съдебно оспорване на решението за приемане на бюджета на Община Ветово за 2016 година е не по жалба на областния управител, а по жалба на кмета на общината, на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, като в този случай законът не предвижда спиране на изпълнението, а няма спор, че в процесния случай такова спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение не е направено и от съда.

По изложените съображения касационният съд приема, че в конкретния случай към датата на сключване на процесния договор за строителство – 11.08.2016 г. е налице решение на ОС Ветово, с който е приет бюджет на Община Ветово за 2016г., което решение подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, в който приет бюджет такъв разход не е предвиден, поради което е осъществено от страна на наказаното лице нарушение на чл. 128 от ЗПФ и правилно е ангажирана административно – наказателната му отговорност за него.

Административен съд – Русе отмени Решение № 157/14.03.2018 г. по АНД № 79/2018 г. по описа на РРС, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-268/19.12.2017 г., издадено от Директора на АДФИ и потвърди Наказателно постановление № 11-01-268/19.12.2017 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на И.Д. Салим е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция за извършено нарушение на чл. 128 от Закона за публичните финанси. Решението не подлежи на обжалване.

Подобни публикации
Сподели:
ЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ В РАЗДЕЛ "НОВИНИ"