Състав на Районен съд – Русе потвърди наказателно постановление № Р- 005300/17.04.2024г., издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисия за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 988/08.11.2023г. на председателя на КЗП, с което на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: 131134023,
със седалище и адрес на управление град София, Община Столична, Област София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение по чл. 32, ал.
4, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе.
На 08.01.2024г., на проверяващите са били предоставени изисканите документи, както и становище от страна на „Ти Би Ай Банк“ АД, в което се заявява, че изтегленият на 29.06.2023г. кредит е погасен предсрочно на 22.11.2023г., като тогава е погасена главница в размер на 2289,78 лв., текущо начислена договорна лихва в размер на 78,33 лв. и обезщетение по чл.32, ал.4 ЗПК в размер на 22,90 лв., като общия размер на погасената сума е съответно в размер на 2391,01 лв. Изрично в становището е било посочено, че ,,Сумата за предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит № 70534б7858 към падежната дата, към която е приключен, а именно 05.12.2023г. е била
2391,01лв., като е приложена разбивка по отделните компоненти, образували тази сума. Бил е представен погасителен план към договора за кредит, от който е видно, че към 05.11.2023г. остатък на дължимата главница е 2289,78лв., а лихвата за периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г. е 78,33лв.
Посочено е, че съгласно т. 10.3 от договор за потребителски кредит №7053467858 се приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна.
Въз основа на представените в хода на проверката документи, актосъставителят е приел, че дължимата сума за лихва за периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г. е 78,33лв. съгласно погасителния план. Кредитът е погасен на 22.11.2023г. и дължимата сума за лихва би следвало да е за 18 дни, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК и чл. 22.1 от договора за кредит № 7053467858 от 29.06.2023г – съответно от 05.11.2023г. до 22.11.2023г., а не до 05.12.2023г. и потребителят е следвало да заплати 78,33 лв. / 30= 2,611лв. лихва за ден, умножена по 18 дни – дължимата лихва е 47лв., а банката е начислила
78,33лв., което е с 31,33 лв. повече, което от своя страна се явява допълнително необосновано обезщетение към начисленото вече обезщетение в размер на 1 % от предсрочно погасената сума по кредита, съгласно чл. 32, ал. 4 от 3акона за потребителския кредит в размер на 22,90 лв. Прието е за установено, че начисленото обезщетение за предсрочно погасения кредит е 31,33лв. /надвзета лихва/ + 22,90лв. /обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК/ или общо полученото обезщетение е в размер на 54,23 лв., което се явява 2,37 % от предсрочно погасената сума.
Въз основа на така установеното бил съставен АУАН № 005300/08.03.2024г., с който приетите за осъществили се факти са субсумирани като нарушение на чл. 32, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за нарушение чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
„Без опора в закона са доводите в жалбата, касаещи невъзможността дружеството жалбоподател да определи точно размерът на дължимата лихва при предсрочно погасяване на кредита. Касае се единствено и само за въпрос на вътрешна организация. Никъде в Закона за потребителския кредит няма изискване договорът за кредит да може да бъде предсрочно погасен единствено и само на падежната дата и е недопустимо такива изисквания да бъдат поставяни към потребителя, тъй като това противоречи на чл. 32, ал. 1 ЗПК. Договорната лихва дължима от потребителя е само и единствено за срока на ползване на предоставените в заем парични средства, но не и след погасяване на задължението. Именно с оглед обезщетяването на кредитора във връзка с евентуалните разходи при предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит е и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗПК“, подчертава в мотивите си съставът на Районен съд – Русе.
