Състав на Административен съд – Русе отмени заповед № 4569з-116 от 31.05.2024 г., издадена от Началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на младши инспектор А., заемащ длъжност „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Решението е окончателно.
Фактите по делото сочат, че на посочените дати служителят не е изпълнил задължението си след приключване на смяната да свали и прехвърли информацията от системата за аудио и видеозаснемане, монтирана в служебен автомобил „Киа Сийд“ peг. № [рег. номер], като е допуснал да има непрехвърлена информация, събирана в устройството на автомобила за повече от 24 часа, което е в нарушение на т. 1.8 и т. 2.2 от Раздел трети на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно служителят не е изпълнил разпоредбите на Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра вменява пряко задължение, не само за директора на ОД на МВР, който да организира и да следи за изпълнението й, но така също и за служителите, които следва да я изпълняват. Същата създава задължение, свързано със залегналото в длъжностната характеристика общо поведение на служителите, насочено към осъществяване на дейността по контрол на движението по пътищата с МПС, оборудвано с АИС за видеозаснемане на дейността.
От изложеното следва, че е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи“, а не такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“. Налице е неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по посочените в заповедта правни основания. Това води до наличието на основание за отмяна на оспорения акт и като материално незаконосъобразен.
Предвид изложеното жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.