административен съд русе

Съдът отмени запечатването на пицария „Рома“

Административен съд – Русе отмени по жалба на „ФФФ-Рома“ ЕООД, със седалище гр.София, представлявано от Ф.А.Ф., заповед за налагане на принудителна административна мярка № 175-ФК/21.07.2020 г., издадена от Б.С.Г. – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на „ФФФ-Рома“ ЕООД, със седалище гр.София, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – пицария “Рома“, находящ се в гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ № 16, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 16.07.2020г. при извършена проверка в търговски обект – пицария “Рома“, находящ се в гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ № 16, стопанисван от жалбоподателя, във връзка с проверка приключила с протокол № 1482617/06.07.20г. е установено, че в издадената ФКБ № 00095980010 от 06.07.2020г. в 14.49ч. от наличното в обекта ФУ, за артикули от извършената контролна покупка, поръчани по телефона от електронен сайт, доставени на адрес и заплатени в брой от орган по приходите, „ФФФ-Рома“ ЕООД, е регистрирало продажбите в данъчна група Г – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9%, вместо в данъчна група Б – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Същото се потвърждавало и от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 06.07.2020г.

Констатираните при проверката фактически обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0386854/16.07.2020г.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с т.1 от която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до нейната незаконосъобразност.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186, ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно, нейното налагане не е обвързано със съставянето на АУАН или издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно нарушение, са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва и от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.

Предвид редакцията на нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.).

Следователно свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.

В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт.

Изложените в заповедта мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, освен че са пределно общи, не кореспондират на фактите по делото.

От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана със значимостта на охраняваното обществено отношение.

Изложени са мотиви, че са съобразени следните обстоятелства : че е налице неспазване на реда за издаване на касова бележка, което е основанието на налагане на ПАМ, вида на дейността, местоположението на обекта, което предполага голям поток от клиенти, наличие на публични задължения на дружеството към НАП към 20.07.2020г.

За тези мотиви, които са конкретни към дружеството, не са представени и не са събрани по делото доказателства.

Посочено е, че ще се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В акта не са коментирани констатациите при проверката за липса на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта, както и констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. Установено е, че фактическата наличност съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения. Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Изложените от органа мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, освен че са пределно общи, те не съответстват на конкретния случай.

При това положение съдът намира, че административният орган е допуснал както нарушение на изискванията по чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ, така и на един от основните принципи на административния процес – принципът на истинност по чл.7, ал.1 от АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая.

В редица съдебни решения ВАС приема, че излагането в заповедта на мотиви по въпроса за продължителността на наложената мярка е задължително и за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.

Следва да бъде отбелязано, че предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.

Съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като сам определи продължителността на срока на мярката (в този смисъл решение № 16567 от 04.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и др.).

Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на този срок, и както беше посочено, в тази дейност органът не може да бъде заместен от съда. Това следва и от чл.173, ал.1 от АПК, според която норма съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, което условие в случая не е налице.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.

Съдът приема, че тежестта на нарушението, следва да се съобрази при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Дължимият ДДС в размер на 2.57лв. е довнесен от дружеството, поради което за фиска не са настъпили никакви неблагоприятни последици от нарушението.

В този смисъл е и решение № 9590/14.07.2020г. на ВАС по адм.д. № 2011/2020г., I отд., решение № 9352/13.07.2020г. на ВАС по адм.д. № 14504/2019г., VIII отд. и други/.

Сподели:

Още новини от деня