Административен съд – Русе отмени по оспорване „Линамар лайт металс Русе” ЕООД Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе, в частта, в която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда“ и отхвърли оспорването в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ.
При проверка, извършена от служители на РДНСК – Русе на строеж: : „Изграждане на съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за въглероден двуокис към завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав“, намиращ се Източна промишлена зона, Индустриален парк, кв.ИПЗ, урегулиран поземлен имот (УПИ) III-92пп, имот с идентификатор 63427.333.92 по КККР на гр.Русе, с Констативен акт № 823-Р-3 от 16.12.2021 г.
Имотът е собственост на „Линамар лайт металс Русе” ЕООД, съгласно договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост. Посочено е, че строежът е собственост на дружеството-жалбоподател, то е и възложител на строежа; няма данни за строителя, няма строителен надзор. От представените строителни книжа и документи се установява, че има одобрен и съгласуван инвестиционен проект за строеж „поставяне на прозорци и жалузи по фасади на съществуващо производствено хале завод „Монтюпе“ ЕООД; разработен е проект във фаза работна за обект „Предприятие за отливане е механична обработка на алуминиеви части за автомобилната индустрия, подобект Инсталация за производство на сух лед“, за което е представено съгласуване с регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ гр.Русе от 03.02.2014г. Разработен е инвестиционен технически проект за обект „вътрешно преустройство на топилно и сушилня метал в производствена сграда – хале 1 и 2 в УПИ III-92, кв.887 гр.Русе за изграждане на система за рециклиране на стружки“; проектът не е одобрен и съгласуван от Главен архитект на община Русе. Строежът е завършен, както следва: след ноември 2017г. – за съоръжението за обработка и оползотворяване на омаслени стружки; в периода след 2011г. – за жалузите по фасадите на съществуващата производствена сграда и в периода 2014г. – 2016г. – за инсталацията за производство на сух лед.
Посочено е, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, букви „е“ и „и“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 6 и ал.9 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и е извършен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал. 1 от ЗУТ.
Съставеният Констативен акт № 823-Р-3 от 16.12.2021 г. е бил съобщен на жалбоподателя и срещу него в законоустановения срок е постъпило възражение. Във възражението са изложени доводи, идентични на посочените в жалбата.
След като разгледал възражението, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, предоставени му със Заповед № РД-13-178 от 11.08.2014 г. на Началника на ДНСК, Началникът на РДНСК – Русе е издал оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г., с която е наредено да бъде премахнат следния установен незаконен строеж: „Изграждане на съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за въглероден двуокис към завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав“, намиращ се в Източна промишлена зона, Индустриален парк, кв.ИПЗ, урегулиран поземлен имот (УПИ) III-92пп, имот с идентификатор 63427.333.92 по КККР на гр.Русе.
По делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с писмените доказателства по делото и е извършило оглед на място, е дало следното заключение:
1.Съоръжението за обработка и оползотворяване на омаслени стружки представлява метален бункер с размери 2.45м/6,45м/2.92м, с обем 22 куб.м, комплект с опорна метална конструкция. Покрит е отгоре. Около съоръжението има предпазна ограда. Бункерът е анкериран към бетоновата настилка и е нивелиран върху планки. Предназначението му е спомагателно към производствения процес, в него се изсушават стружки, които после отиват до пещите.
2.Жалузите са реализирани на място, така, както са дадени в одобрените проекти на 16.09.2011г. на община Русе. Електрозахранването им е изключено и са пломбирани пред пазителите, които захранват контролните табла – така, както е установено и на 19.01.2011г. от представители на РДНСК. На жалузите са монтирани по 2 бр. планки от външната страна, които трайно ги застопоряват в затворено положение, без възможност за отваряне. Жалузите са затворени, през тях не преминава въздух и светлина, те представляват плътна преграда. При отстраняването им, на оградните страни на техните места ще останат отвори.
3. Инсталацията за сух лед се състои от два броя пелетизатори и един брой резервоар за въглероден двуокис и свързващ тръбопровод между тях. Пелетизаторите са разположени в свободно стояща сграда извън производствените корпуси, която е с метална конструкция с размери 4.34м/4.14м/3.5м. Пелетизаторите са с размери 0.97м/0.7м/1.46м, а резервоарът за СО2, в пълно състояние, тежи 45500кг, висок е 13.33м , диаметър 2.30м. Стъпил е върху проектиран и изпълнен фундамент, който е фундаментална плоча с размери 3/6м и дебелина 60см. Пелетизаторите и резервоара са свързани с технологичен тръбопровод. Инсталацията се намира на площадката на предприятието, предназначението на сухия лед е за почистване на производствените инструменти, сърцарни кутии и технологично оборудване. Предназначението на инсталацията е спомагателно към производствения процес.
В о.с.з. на 23.06.2022 г. вещото лице уточнява, че по проект халета 1 и 2 са били изградени с трислоен панел, който впоследствие е изрязан, за да се монтират жалузите. Ако жалузите се премахнат, на техните места в халетата ще останат отвори.
Към преписката е представен препис от Заповед № РД-13-178 от 11.08.2014 г. на Началника на ДНСК – София, с която се предоставят на началниците на РДНСК правомощия да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях.
„Линамар лайт металс Русе” ЕООД /с предходно наименование „Монтюпе“ЕООД/ е предприятие за отливане и механична обработка на алуминиеви части за автомобилната промишленост в гр.Русе и като такова извършва дейности по претопяване и леене на алуминий.
Посоченият в оспорената заповед строеж се състои от три части – съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на сух лед. Доколкото тези части не са свързани помежду си – нито функционално, нито технологично, съдът намира, че се касае до установени три незаконни строежи, затова ще разгледа всеки един от тях поотделно.
Основният спорен въпрос по делото е дали в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В тази насока съдът съобрази следното:
Съгласно дадената в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ легална дефиниция „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В тази разпоредба е изразена същността на обектите, които могат да бъдат квалифицирани като строежи. Изброяването в нея не е изчерпателно, посочените обекти са само примерно упоменати, което говори, че определящото е естеството и начинът на изпълнение на обектите, а не тяхното видово или количествено систематизиране. Тези обекти са определени условно в три групи – сгради, постройки и съоръжения.
По отношение на жалузите, във вида, в който са установени от вещото лице, съдът намира, че те не могат да бъдат определени нито като сгради, нито като постройки, нито като съоръжения. Към момента на изграждането им и при изпълнение на функциите им като жалузи, те биха могли да бъдат квалифицирани като съоръжение, но премахването на електрифицирането им и мобилността им ги лишава от първоначалното им предназначение. Сега единствената функция, която имат и изпълняват, е на част от оградните стени на халетата. Предвид това, те не са строеж по смисъла на закона, в тази част оспорената заповед е неправилна и следва да бъде отменена.
По отношение на съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки. Независимо от пределно опростената си конструкция – метален контейнер, в който се извършва цялата дейност по сепариране на стружки от смазочно-охладителна течност, то изменя трайно субстанцията на земята и в този смисъл отговаря на дефиницията за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съоръжението, освен бункера, включва и опорна метална конструкция и е трайно застопорено чрез анкериране към бетоновата настилка. То е част от производствения процес, макар и не основна, а спомагателна и като такава е оградено с предпазна ограда. Всичко това безспорно изменя субстанцията на земята. Обстоятелството, че процесното съоръжение за обработка на омаслени стружки е с производствено предназначение, поради което с нея се променя и начина на ползване на земята, като води до трайно прикрепване към терена и промяна на неговата цялост. От изложеното следва правният извод, че процесният бункер е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
По отношение на инсталация за производство на сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за въглероден двуокис. Строежът е изпълнен и монтиран в своята технологична цялост, с определеното си предназначение. Всеки един елемент има своята функция и служи, за да обслужва строежа – и пелетизаторите, и резервоара, и металната конструкция, в която са разположени, която има предназначението да осигури защита от атмосферни и други влияния, за да може да са налице условия за безопасна експлоатация. Начинът на изграждане на инсталацията – върху фундамент, с плоча, фундирана на дълбочина 2 метра, след предварително обследване на състоянието и носимостта на фундамента за течен азот и въглероден двуокис /вж. експертизата, стр.41 от делото/ сочи, от една страна, на стабилност и трайност при закрепването на инсталацията към земната повърхност, а от друга страна – на изграждане на място на цяло стационарно съоръжение, което има подпомагащо основното производство предпазначение. Демонтажът на инсталация /състояща се както от мобилни компоненти, така и от стационарни такива/ изключва запазване на целостта й във вида, в който е констатирана на терена. Начинът на монтиране и техническите й характеристики не позволяват тя да бъде разглобена и преместена без цялостното или поне частичното й разрушаване.
От изложеното следва правният извод, че описаната в оспорената заповед инсталация за производство на сух лед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа – разрешение за строеж. Липсата му прави строежа незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и дава правомощие на Началника на РДНСК – Русе, при наличие на делегирана компетентност от Началника на ДНСК, да издаде заповед за премахването му по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и с оглед установената от органа първа категория на строежа.
С оглед гореизложеното, жалбата е частично основателна – досежно установеният в оспорената заповед строеж „жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда“. Така посоченият незаконен стоеж няма характер на строеж и заповедта в тази част следва да се отмени. В останалата част Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе е законосъобразен административен акт по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
