Община Сливо поле е готова да помогне на бежанци от Украйна

Съдът потвърди глоба за над 6000 лева за кмета на Община Сливо поле от Сметната палата

Административен съд – Русе остави в сила Решение № 260182 от 30.03.2021 г., постановено по АНД № 2243/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-25 от 06.11.2020 г. на Председателя на Сметната палата.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съд – Русе намира, че решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК, мотивите на Районен съд – Русе, както досежно наличието на извършеното нарушение, така и относно законосъобразността на оспореното НП, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Развитите в касационната жалба съображения по съществото си се свеждат до твърдение, че ограниченията, въведени с изискванията към техническия ръководител на строеж, които изисквания касаторът, в качеството си на възложител, е поставил с одобрената документация за процесната обществена поръчка, са напълно обосновани с оглед на вида, характера и обема на поръчката и по никакъв начин не ограничават конкуренцията между потенциалните кандидати за изпълнители. Съдът намира, че тази теза на касационния жалбоподател не може да бъде споделена по следните съображения:

Както и въззивният съд е посочил в решението си, законът (ЗУТ) изрично е определил лицата, които се считат за правоспособни да изпълняват функциите на технически ръководител на строителен обект. Поставянето на изискване от възложителя към участниците да разполагат с технически ръководител, притежаващ само точно определена квалификация (строителен инженер – магистър или строителен техник) безспорно съставлява ограничително условие, тъй като изключва възможността в процедурата да участват кандидати разполагащи с лица, правоспособни да осъществяват функциите на технически ръководител на строителния обект по смисъла на ЗУТ, но непритежаващи конкретната професионална квалификация, посочена от възложителя (напр. архитект или строителен инженер – бакалавър). Принципно, ЗОП допуска възможност възложителите да поставят определени изисквания за наличие на определен вид персонал от участниците, но тази възможност е ограничена от изискването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, т.е. не следва да нарушават принципа за осигуряване на свободна конкуренция между евентуалните участници. Ограничение би могло да бъде въведено, единствено, ако това е изцяло обосновано от вида, характера и обема на конкретната обществена поръчка. В случая обаче липсват такива предпоставки, противно на твърденията на касатора. Извършването на ремонт и рехабилитация на общинската пътна мрежа по никакъв начин не предопределя избора на възложителя техническият ръководител на строителния обект да е единствено строителен инженер с образователна степен „магистър“ или строителен техник. Дори и да се приемат съображенията на касационния жалбоподател, че се изискват специфични знания по пътно строителство, с които евентуално архитектът вероятно не разполага, то липсва каквато и да е логика за изключването на строителните инженери с образователна степен – бакалавър от категорията на лицата технически ръководители на строежа (още повече ако тези строителни инженери са и със специалност „Пътно строителство“).

Доводите на касатора, че всеки потенциален участник, доколкото е бил предварително запознат с изискванията на възложителя, е разполагал с възможност да наеме изискуемия персонал, са ирелевантни за спора, предвид факта, че коментираното изискване само по себе си е въведено в нарушение на посочените като нарушение разпоредби на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП.

Без правно значение е и факта, че подготовката на документацията и книжата въобще по провеждане на една обществена поръчка, се осъществява не лично от възложителя, а от негов или нает екип от специалисти. Както правилно е посочил и районният съд приложената санкционна норма от ЗОП – чл. 247, ал. 1, предвижда административнонаказателна отговорност да носи именно възложителя, който всъщност е именно лицето одобрило (валидирало) документацията за обществената поръчка. Въпросът за отговорността на останалите лица, ангажирани с подготовката и провеждането на обществената поръчка е ирелевантен за настоящия спор.

Настоящата инстанция споделя напълно и изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставки за квалифициране на процесното нарушение като маловажно. Точно обратното, касационният съд намира, че в случая се касае за административно нарушение по чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което притежава изцяло всички признаци на обичайно нарушение от този вид.

Сподели: