административен съд русе

Съдът потвърди запечатване на цех, магазин за продажба на промишлени стоки за шивашката промишленост в Русе

Време за прочитане: 4 мин.

Административен съд – Русе отхвърли жалбата  на  „Ливия“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.Русе, представлявано от управителя Н.Д.З. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 86-ФК/12.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –цех,магазин за продажба на промишлени стоки за шивашката промишленост,  находящ се в гр. Русе, ул. „19-ти февруари“ № 20 , стопанисван от „Ливия“ЕООД, и забрана за достъпа до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с решение № ГДФК-109/29.04.2021г на директор на дирекция“ Оперативни дейности“, Главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Решението може да се обжалва пред ВАС.

На 09.04.2021 г. е извършена проверка на търговски обект – цех,магазин за продажба на промишлени стоки за шивашката промишленост, находящ се в гр. Русе, ул. „19-ти февруари“ № 20 , стопанисван от „Ливия“ЕООД , при която е констатирано, че при извършена контролна покупка на на пакет ципове на обща стойност 8.00 лева в 12.00 часа платени в брой на место от орган по приходите, търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, с изградена дистанционна връзка с НАП.

С неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, е налице хипотезата на  чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.

 За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговския обект.Разпоредбите на чл.186-чл.188 от ЗДДС, регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават  административният орган да установи нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл.36,ал.1 ЗАНН. Следователно, извършването на нарушението може да бъде доказано с всички доказателствени средства, предвидени в закона.В случая в Протокол за извършена проверка приходната администрация е установила, че от жалбоподателя  не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, чрез издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така описаната продажба не е отразена и в изведения на хартиен носител КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за 09.04.2021 г., приложена по преписката, като същевременно е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 10 лева, при съобразяване на липса на въведените и изведените от касата за деня суми.Нарушения на административнопроизводствените правила не са установени. В протоколът ясно са описани последователността на действията на органите по приходите, техните име и длъжност и направените констатации, спрямо които представляващия дружеството-жалбоподател не е възразил. Не е основателно възражението за наличие на противоречиви констатации.

Оспорващият твърди, че административния орган не е изложил конкретни мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи, бланкетни и неясно формулирани.

    В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт. От своя страна разпоредбата на чл. 13 от АПК урежда задължението на административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Същевременно мотивите на акта, издаден при условията на оперативна самостоятелност, следва да съдържат конкретни съображения по така обявените критерии, въз основа на които е определена конкретната продължителност на мярката

   В случая такова нарушение не е допуснато и в тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви при определяне продължителността на ПАМ. Макар и по – общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Така е и в разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1 вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания търговец. В случая накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 8.00лв. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и е посочено ,че са взети предвид вида и местоположението на обекта, последиците от нарушението , разчетените обороти ,които не са незначителни  и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния предвиден в закона  30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено. Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но така също и в съответствие с неговата цел. Като всяка мярка на административна принуда ПАМ преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения, като ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС,  се налага за вече преустановено нарушение, свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. Мярката има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

Сподели:

Още новини от деня