съдебна палата русе съд прокуратура

Съдът потвърди над 117 хил. лева глоба за „Полисан“

Районен съд – Русе потвърди наказателно постановление № F517571/13.03.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София, с което на „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК: 117693631, представлявано от Х.о Л. В., дестващ със съгласието на синдик М.Н., като задължено юридическо лице по Закон за счетоводството, не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2018г. на предприятието, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията в законоустановения срок  – до 30.06.2019г., съставляващо нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/, поради което и на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 117 110,73 лв. Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Русе.

При извършена проверка на данните, предоставени на Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) от Агенция по вписванията, постъпили с писмо с вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. по описа на ЦУ на НАП, относно търговци, за които не е подадено в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) за 2018 г. в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията се установило, че търговецът „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК: 117693631 в качеството си на задължено лице, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, не е изпълнил задължението си да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018 г. в законоустановения срок – до 30.06.2019г. За констатираното нарушение е изготвен акт за установяване на административно нарушение № F517571/18.10.2019г. и атакуваното наказателно постановление.

В жалбата се мотивират процесуални нарушения по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира доводите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, търговците по смисъла на Търговския закон публикуват в срок до 30 юни на следващата година годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от Закона за счетоводството, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. На основание чл.183, ал.4 от НПК, във вр. с  чл.84 от Закона за административните нарушения и наказания ЗАНН, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В конкретния случай „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК: 117693631 е следвало да публикува ГФО за 2018г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 01.07.2019г. включително, тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден – неделя. Към датата на съставяне на АУАН, дружеството „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК: 117693631 не е изпълнило задължението си да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018г. Датата на откриване на нарушителя е датата, на която с писмо с вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. по описа на ЦУ на НАП, Националната агенция за приходите е уведомена от Агенцията по вписванията относно търговците, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1,т.1 и т.2 от Закон за счетоводството, а именно не са подали в срок заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2018г. Видно от датата на писмо с вх.№ 12-00-316/21.08.2019г., датата на откриване на нарушителя е 21.08.2019г. Следователно АУАН е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН, а датата на извършване на нарушението е 02.07.2018г. Мястото на извършване на нарушението е търговския регистър към Агенцията по вписванията – териториалното звено по седалището на съответния окръжен съд, в случая Окръжен съд Русе, съгласно чл. 13, ал. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и чл.5, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Във връзка с гореизложеното на „ПОЛИСАН“ АД,    ЕИК:  117693631,  е била изпратена покана с изх.  № 26-П-11271/11.09.2019 г.  за явяване  за образуване  на. административнонаказателно производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена на дата 25.09.2019 г., видно от посочената от получателя дата на получаване на регистрирана пощенска пратка. АУАН законосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съдът констатира че от АНО е спазена посочената разпоредба и процедура. По делото става ясно, че е проведено щателно издирване и неоткриване на представляващите на дружеството на основание чл.43, ал.6 ЗАНН, поради което и производството е спряно на 22.11.2019г. Актът е предявен на вписания в съдебно решение № 302/16.12.2019г. синдик на дружеството – М.И.Н. на 24.01.2020 г., от която дата производството следва да се счита за възобновено. От приложените по преписката писмени доказателства, а именно Протоколи №№ 18002210-ВМ/04.10.2019г. и №18002148-ВМ/27.09.2019г., съставени от служители на ТД на НАП Варна, офис Русе, се установява, че представляващите лица „Полисан“ АД са били търсени на декларирания от тях адрес, както и е оставена покана за явяването им, които действя сса законосъобразни и правилно извършени като „щателно издирване“ по см. на чл.43, ал.6 от ЗАНН и следователно условията на тази норма за спиране на производството са били налице. Видно от АУАН, спирането е направено от длъжностното лице, компетентно да състави акта, предвид което се явява законосъобразно. То не е направено с нарочен акт, а с изявление на компетентното длъжностно лице върху самия АУАН и е подписано от него. Доколкото ЗАНН не съдържа изрични разпоредби относно начина, реда и акта, съгласно които следва да бъде спряно едно административно наказателно производство, и с оглед компетентността на лицето, което го е извършило, административно-наказващият орган законосъобразно е преценил по какъв начин да извърши спирането на производството, поради което и това процесуално действие е законосъобразно. Възобновяването на производството също не е направено с нарочен акт, но с връчване на АУАН, същото следва да се счита за възобновено, независимо от липсата на изрично изявление в тази насока. Това е така, защото с факта на надлежното предявяване на акта на временния синдик е налице формирана воля и нейното външно обективиране за възобновяване на производството.

В жалбата се оспорва и начина на определяне на наложената имуществена санкция в размер на 117 110,73 лв., като съда намира аргументите в тази насока също за неоснователни.

Съгласно чл.74 от ЗСч., който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от ОД до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Доколкото предприятието не е подало пред НАП годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г., от която може да се видят декларираните от него нетни приходи от продажби за отчетния период, а е подало само месечни декларации по ЗДДС, то настоящият административно-наказващ орган е анализирал същите и е определил нетните приходи от продажби за отчетния период въз основа на тях. Приложена е нормата на т.49 от пар.1 на ДР на ЗКПО „Нетни приходи от продажби“ са тези по смисъла на Закона за счетоводството, според която „нетни приходи от продажби“ са тези по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), а съгласно т. 11 от §.1 на ДР на ЗСч това са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. В жалбата се сочи, че т. 12 от пар.1 от ДР на ЗСч. е отменена, считано от 1.01.2018г. и това правило санкцията неясна и незаконосъобразно определена. Този довод според съда също е неправилен. Независимо, че в НП е спомената т.12 от §.1 на ДР на ЗСч, а същата норма е отменена, това не променя по същество крайния извод на административно-наказващия орган за понятието „нетни приходи от продажби“. Той се е позовал на нормите на т.49 от §.1 на ДР на ЗКПО и т.11 от §.1 на ДР на ЗСч, които са безспорни и известни за лицето. По този начин според съда, правото на защита на „Полисан“ АД не е било накърнено по начина, както се твърди в жалбата му. Административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с дефиницията на т. 11 от пар.1 от ДР на ЗСч. Обстоятелството, че Полисан АД извършва продажба на горива, които са акцизни стоки не влиза в противоречие с тази дефиниция. Това е така. защото съгласно същата „нетни приходи от продажби“ са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Тук се имат предвид преки данъци, а не косвен данък, какъвто е акцизът. Следователно аргументът в жалбата, че размерът на акциза не бил отчетен, и по този начин е определена санкция в по-голям размер се явява неоснователен.

 Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, съответно го е наложил съобразено с чл.27 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е анализира всички 12 месечни справки-декларации, като сумира всички приходи от продажби, които лицето е декларирано за целите на ЗДДС в клетка 01 (сбор от сумите от кл. 11 до кл. 16), клетка 17, клетка 18 и клетка 19 от справката декларации, като така изчислените суми за 2018г. възлизат в общ размер на 117 110726,92 лв. При определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отежняващи обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство е отчетено, че нарушението е първо за лицето, поради което се прилага минималната ставка от 0,1 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, която законът предвижда. Поради гореизложеното, съда намира, че наложено наказание „Глоба“ в посочения размер е законосъобразно.

Сподели:

Още новини от деня