На 14.07.2018г., по повод възникнала трудова злополука със загинал работник, М. Н. – инспектор в Дирекция “ИТ” гр.Русе, извършил проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в ДП “Пристанищна инфраструктура” Русе. Въз основа на изисканите и предоставените от предприятието документи, на 18.07.2018 г. констатирал, че работникът А. Й. е полагал труд от 29.06.2018г. до 14.07.2018г., включително (общо 16 дни) без да ползва седмична почивка.
При така установеното, съставил против предприятието АУАН за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ.
Впоследствие директора на “Инспекция по труда” – Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил санкция на дружеството в размер на 2 000 лв.
Съдът не споделя изложените доводи за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Според тази норма, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че вписаният свидетел в АУАН Г. Г. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, бил именно свидетел при установяване на нарушението. Няма пречка в акта като свидетел да бъде вписано лице, което е от структурата на наказващия орган, стига същият да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ. Съобразно тази правна норма, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка следва да е не по-малко от 36 часа. От доказателствата по делото е видно, че в ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе било въведено сумирано изчисляване на работното време. Съгласно нормата на чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Нормата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. От приложените по делото графици се установява, че А. Й. З. е работил непрекъснато от 29.06.2018г. до 14.07.2018 г., включително без почивен ден.
Наказващия орган е извършил правилна преценката, че този работник е работил 16 последователни дни и не му била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа. В конкретния казус на 05.07.2018 г. З. е следвало да бъде в седмична почивка, която не му е била осигурена от работодателя. Следователно на тази дата дружеството е извършило нарушението. Без значение е дали работника, полагащ труд в нарушение на правилата на чл.153, ал.2 от КТ е съгласен с това или дори лично е изявил желание да работи без почивка, воден от стремеж за достигане по-високо трудово възнаграждение. Задължение на работодателя е да ангажирана работниците по начин, че да бъдат съблюдавани правилата за продължителността на работното време и почивките.
В резултат Районен съд – Русе потвърди санкцията от 2000 лева, наложена на ДП „Пристанищна инфраструктура“ от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
