Административният съд в Русе остави в сила Решение № 332/10.05.2023 г., постановено по анд № 254/2023 г. на РРС. Решението е окончателно.
На 15.09.2022 г. в офис на дружеството – туристически оператор в гр. Русе била извършена проверка от ст. инспектор в Комисия за защита на потребителите-Регионална дирекция Русе (КЗП-РД Русе), по повод постъпили 6 броя потребителски жалби от различни лица чрез КЗП Портал. Жалбите касаели предоставена некачествена туристическа услуга, условия за престой и почивка, обслужване, материална база, санитарнохигиенни условия по време на организираната от касационния жалбоподател „ОНЕКС ТУР“ ЕООД почивка в Анталия – Турция за периода 03.09.2022 г. – 10.09.2022 г., включваща 7 нощувки в хотел Sultan of Side Hotel *****. В хода на извършената проверката бил съставен Констативен протокол № 2726803/15.09.2022 г., с който на търговеца е определен срок на 26.09.2022 г. в 10.00 ч. да представи – становище по жалбите, справка от регистър на предявените от потребителите рекламации с видни дата и входящ номер и договор с мястото за настаняване, относимо към жалбите. На 28.09.2022 г. на ел. пощата на Регионалната дирекция КЗП-Русе били получени – становище по три от резервациите, снимки от регистъра за похвали и оплаквания с вписани четири рекламации, както и разяснения, че търговеца нямал договор с хотела, тъй като не работели пряко, а с местна фирма партньор. На 29.09.2022 г. от РД било изпратено ново писмо със срок до 11.10.2022 г. за представяне на останалите документи – становище по всички депозирани жалба; справка от регистър на предявените рекламации и договор, писмо, документ за мястото за настаняване, удостоверяващ го като такъв,какъвто се рекламира в офертите на оператора, а именно: хотел 5 звезди. Относно изискания документ, доказващ рекламираната категория място за настаняване било посочено, че той е най-важният, тъй като в жалбите били изложени твърдения свързани с предоставени по-ниско качествени туристически услуги, а визирания срокт за представянето им бил свързан със срока за разглеждане и произнасяне по рекламациите от търговеца. В определения срок до 11.10.2022 г. документите не били представени от търговеца пред контролния орган. По електронната поща са постъпили изисканите документи едва на 18.10.2022 г. Поради непредставянето своевременно и в срок пред контролния орган на изисканите документи и информация, относно категоризацията на мястото за настаняване от органа е прието, че дружеството – жалбоподател е осъществило състава на нарушение по чл. 221, ал. 1 от Закона за туризма/ЗТ/ като в тази връзка на 07.11.2022 г. е съставен АУАН, който бил подписан от представител на дружеството – жалбоподател без възражения. Възражения постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия орган издал оспореното НП, като в същото били възприети фактическото описание и правна квалификация на деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 221, ал. 1 от ЗТ на основание чл. 221, ал. 1, т.2 от ЗТ на дуржеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Настоящата инстанция, след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност, допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби.
Районният съд е събрал по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. С оглед направените по делото фактически констатации съдът е формулирал и напълно обосновани и в съответствие със закона правни изводи за правилна установеност и безспорна доказаност на нарушението по чл. 221, ал.1 от ЗТ.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като санкцията за процесното нарушение е определена от административнонаказващия орган в минималния, установен от закона размер.
Противно на твърденията на касатора не са налице и обстоятелства, които да квалифицират нарушението като маловажно по смисъла на закона и да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно, посочва състав на Административен съд – Русе.
Съгласно разпоредбата на чл. 221 от ЗТ „При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи или информация съответното лице, извършващо дейност в обекта се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв. Разпоредбата на чл. 172, т. 3 от ЗТ очертава правомощията на извършващите проверки по ЗТ длъжностни лица.
В конкретния случай, на търговеца е разпоредено да представи документи от значение за проверката на подадените потребителски сигнали. Определен е и срок за изпълнение на разпореждането. Срокът не е спазен.
Чрез непредоставянето на тези документи са нарушени нормативно установените задължителни правила за поведение, като безспорно касаторът е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 221, предл. второ от ЗТ.
Правните изводи на въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав.
Наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон е неоснователно по следните съображения:
Неоснователни са доводите относно правната квалифиция на нарушението. Правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган, е коректна. От обстоятелствената част на НП по несъмнен начин се установява за коя от двете хипотези на чл. 221 от ЗТ е санкциониран нарушителя – непредоставяне на изискани документи или информация.
В хода на извършената проверка от дружеството са изискани документи, във връзка с множество постъпили потребителски сигнали касаещи предоставена некачествена туристическа услуга, условия за престой и почивка, обслужване, материална база, санитарнохигиенни условия по време на организираната от дружеството-жалбоподател почивка в Анталия-Турция за периода 03.09.2022 г. – 10.09.2022 г., включваща 7 нощувки в хотел Sultan of Side Hotel *****. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като то е имало възможност да се защитава по тези факти.
Неоснователни са възраженията на дружеството, че ненавременно представяне на изисканите документи се дължало на това, че същите се намирали в трети за административното производство лица-контрагенти, които са установени извън границите на страната.
На правото на контролните органи да изискват необходимите документи от проверяваните субекти, кореспондира задължение именно за тези субекти да осигурят същите. Такова задължение не възниква за други лица и съответно не може да бъде изисквано от тях предоставянето на документи от името на касатора. Къде и при какви обстоятелства търговецът държи документите, които имат отношение към проверката стои извън предмета на проверката на КЗП.
Що се отнася до възражението, че административният орган бил обединил 6-те жалби в една преписка и изисква отговори по всяка от тях поотделно, независимо от аналогичното им съдържание, то в настоящия случай изискването от контролния орган на документи е надлежно доведено до знанието на търговеца, при това двукратно. Дружеството-касатор чрез своите представляващи органи и лица е длъжно така да организира дейността си, че да може да изпълни задължението си за предоставяне на поисканите от контролните органи на РД при КЗП – Русе документи в определения срок. Това в случая не е било извършено и касационният жалбоподател е санкциониран с оспореното пред районния съд наказателно постановление точно за своето бездействие, осъществяващо състав на административно нарушение.
Изложените от касатора съображения, че конкретното административно нарушение може да се квалифицира като маловажно и е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, са неправилни. Точно обратното, настоящият съд напълно споделя изводите на въззивната инстанция за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и счита, че те изцяло кореспондират с установените по делото релевантни факти. В този смисъл районният съд е изложил мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието от АНО са отчетени обществена опасност на деянието и смекчаващите вината обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. В случая се касае за административно задължение, целящо предоставянето на контролните органи информация, необходима им във връзка с изпълнение на разписаните в закона функции. Чрез неизпълнението на това задължение се затруднява или осуетява осъществяването на контрола за спазване на изискванията в сферата на защита на потребителите на туристически услуги. Поради това самият законодател поначало е определил този вид деяния като такива с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на определените за тях санкции. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Последващото представяне на изисканите документи само по себе си не обосновава маловажност на нарушението, особено като се има предвид, че в конкретния случай това е станало след двукратно поканване от страна на контролния орган.
Санкционната норма на чл. 221 от ЗТ гласи, че за деяния от вида на процесното на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Определеният в обжалваното решение размер на административното наказание е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно изложеното по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липса на други нарушения по ЗТ. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Русе правилно е приложил закона.
