Административен съд – Русе остави в сила Решение № 631 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 441/2022 г. по описа на Районен съд – Русе. Решението е окончателно.
Районният съд е приел от фактическа страна, че административнонаказателното производство срещу „П. м.“ ООД е започнало със съставянето на АУАН за нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, тъй като на 15.12.2021 г., в гр. Русе, около 08:32 часа служител на дружеството е изхвърлил отпадъци от опаковки (кашони) до съдовете за битови отпадъци и в тях, находящи се на ул. „Мария Луиза“ № 1, като по този начин е замърсил пространството наоколо. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства се констатира, че действително на 15.12.2021 г., в гр. Русе, служителка в магазин, стопанисван от дружеството, е изхвърлила кашони до намиращите се в близост контейнери, т.е. на неразрешено за това място.
За да измени обжалваното пред нея наказателно постановление, от правна страна въззивната инстанция е счела, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Според РС – Русе обаче АНО неправилно е квалифицирал така описаното деяние като нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе и на основание чл. 57, ал. 1 от същата е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Контролираната инстанция счита, че общинският съвет има правомощия да определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ (арг. от чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 1 от ЗУО), но няма такива по определяне на наказания за неизпълнение на задължения във връзка с изхвърлянето на отпадъците. Съдът е посочил, че правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с това, са уредени в ЗУО. С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, първата съдебна инстанция е преквалифицирала описаното деяние като нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗУО и е намалила санкцията от 1 500 лева на 1 400 лева, който размер е на минимума, съобразно приложената от нея санкционна норма.
Решението на РС – Русе е правилно, смята състав на Административен съд – Русе.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за управление на отпадъците. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че на 15.12.2021 г. служител на магазин, стопанисван от „П. м.“ ООД е изхвърлил кашони до намиращите се в близост до магазина контейнери на ул. „Мария Луиза“ № 1 в гр. Русе, т.е. на неразрешено за това място, с което е причинено замърсяване на пространството около съдовете за битови отпадъци на посочения адрес. Тези релевантни за спора и за съставомерността на деянието факти и обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показания на разпитаните по делото в качеството им на свидетели служители на Отдел „Екология“ при Община Русе Е. Д. и А. М., които са извършили проверка на място на процесната дата и лично са възприели множество изхвърлени кашони на описаното в АУАН и НП място. Същите тези служители свидетелстват за това, че тогава е бил проведен разговор между началник смяната в магазина и служителката, която е изхвърлила кашоните, като последната признала извършеното от нея. По въззивното дело е бил разпитан и работникът на „Нелсен – Чистота“ ЕООД-Русе Г. К., който бил вписан и като свидетел-очевидец на нарушението в съставения АУАН. Свидетелят заявява, че когато обикалял с камиончето в този район било чисто, но камиончето бързо се напълнило, минал втори път и видял, че контейнерът прелива, тогава забелязал и как една служителка на магазин „Пацони“, разпознал, че е служителка на магазина, защото била с униформа, както твърди свидетелят, „натискаше кашоните до контейнера“. Показанията на тези свидетели изцяло потвърждават изложените в Констативен протокол № ЕД-40 от 15.12.2021 г., съставения АУАН № Е-239 от 05.01.2022 г. и издаденото въз основа на него НП факти и обстоятелства, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. В тази връзка не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото служителки на магазина, стопанисван от „П. м.“ ООД в частта им, че на въпросната дата едната от тях действително изхвърлила малък кашон от вафли до контейнера, но само един и то защото бил пълен с изметен боклук и го оставила до контейнера, защото последният бил препълнен, тъй като на първо място тези свидетели се явяват заинтересовани от изхода на делото предвид, че са в трудовоправни отношения със санкционираното лице, а освен това и показанията им, в тази им част, противоречат на целия останал доказателствен материал по делото, от който се установява изхвърляне на множество кашони, а не както е защитната теза на жалбоподателя – само на един. С това си твърдение жалбоподателят на първо място прави опит да обоснове липса на съставомерно деяние, а в условията на евентуалност да установи наличието на обстоятелство, обуславящо маловажен случай на нарушение. С оглед данните по делото обаче, според настоящия състав на съда, правилни се явяват и изводите на контролираната инстанция за това, че в конкретния казус не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
