Административен съд – Русе потвърди решение № 523/12.07.2023 г., постановено по АНД № 297/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в обжалваната му част, с която, след изменение на наказателно постановление № 10/10.01.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, същото е потвърдено по отношение на наложеното на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК 202723137, за нарушение по чл.123в, т.2 от същия закон във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
Решението е окончателно.
Решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Инстанцията по същество е изложила подробни и убедителни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите П., М. К. и Г., както и защо не кредитира тези, депозирани от св.П.. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.
В началото следва да се отбележи, че отговорността на касатора е ангажирана именно за неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на летливи органични съединения (ЛОС), каквито се използват в производството на касатора и на които вероятно се дължат тези миризми. За миризмите понастоящем няма установени норми, поради което за тях се явява неприложима Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, която наредба е издадена на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ и които летливи органични съединения се третират от посочения законов текст като вредни вещества (замърсители).
Не се споделя виждането на касатора, според което миризмата представлява единствено субективно усещане, а не обективно установено състояние. Безспорен физичен и физиологичен факт е обстоятелството, че за да бъде усетена миризмата на дадено вещество, е необходимо отделящите се от него молекули да достигнат до обонятелните рецептори, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива областта на горната носна мида и съседния участък от носната преграда, т.е. наличието на съответното миришещо вещество (одорант) е елемент от обективната действителност, без който възприятието на съответната миризма е невъзможно. Субективен, т.е. вариращ в определени граници по отношение на различните индивиди, е единствено прагът на усещане на миризмата, който наистина зависи от множество фактори, между които пол, възраст, моментно здравно състояние на съответното лице, продължителност на въздействието на миришещото вещество и др. под. Субективна е и оценката на миризмата като приятна или неприятна, включително оприличаването й на вече познати други миризми. Различното оценяване на миризмата като приятна/неприятна, респ. различният праг на чувствителност към нея у отделните лица обаче не означава, че миришещото вещество не е налично във въздуха. Известно е също, че прагът на усещане на миризма от човека за много от интензивно миришещите вещества е много по-нисък от законово утвърдените, в това число на ниво ЕС, гранични стойности на концентрацията на съответните вещества в атмосферния въздух. Обстоятелството, че концентрацията на определено миришещо вещество не достига минималните прагови стойности, ако същото представлява и вредно вещество, или пък се касае за вещество, което не е класифицирано като вредно, но въпреки това е източник на интензивна миризма, не означава, че по този начин у изложените на миризмата лица не се поражда една значителна степен на дискомфорт и по този начин не се засяга неблагоприятно околната среда. Според легалната дефиниция на § 1, т.6 от ДР на ЗООС увреждане на околната среда има и когато е налице такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората.
Още по темата тук
