темида съд дело

Съдът присъди обезщетение на незаконно освободен служител на ОДБХ – Русе

Със Заповед № ОСОС-12 от 17.02.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, гр. София, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Н.И.Ю. на длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Русе, с ранг III-ти младши номер по ред от КДА: 295, длъжностно ниво по КДА: 11, наименование на длъжностното ниво: експертно ниво 7 код по НКПД: 24225036.

Служебното правоотношение е прекратено, считано от 20.02.2017 г.–датата на връчване на заповедта, видно от представената Заповед № ОСОС-12 от 17.02.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, гр. София.

Ищцата е оспорила цитираната заповед пред АдмС – Русе, който с Решение № 23 от 09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г. по описа на съда, е отменил Заповед № ОСОС-12 от 17.02.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, гр. София, като незаконосъобразна.

При касационното обжалване, с Решение № 5081 от 05.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8349/2017 г. по описа на ВАС, V o., е оставено в сила Решение № 23 от 09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г. по описа на АдмС – Русе.

От изявление на процесуалния представител на ищцата в о.с.з. на 20.05.2019 г. се установява, че ищцата не е получила съобщение за влязло в сила решение от съда, за да се яви пред работодателя, като на 14.05.2019 г. адв. Б. е получила препис от решението. Не се твърди и липсват данни в 14-дневения срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл Ю. да се е явила в съответната администрация.

По делото не се спори между страните, че ищцата след прекратяване на служебното правоотношение не е била назначавана на друга държавна служба, както и че не е получавала възнаграждение за друга работа по трудово правоотношение.

По искане на ищцата по делото е назначена и извършена съдебно – икономическа експертиза с цел установяване на релевантни за спора факти. Изготвеното заключение не е оспорено от страните.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Въз основа на установената фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав намира, че искът за обезщетение, предявен от ищцата, е доказан както по своето основание, така и по размер.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Искът е предявен срещу Българска агенция по безопасност на храните, гр. София, който ответник е пасивно легитимиран като юридическо лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл може да се иска за времето, през което служителят не е заемал държавна служба, т.е. това обстоятелство също е въведено като условие за възникване на правото на обезщетение. За релевантния за казуса период от шест месеца след прекратяване на служебното правоотношение /20.02.2017 г. – 20.08.2017 г./, ищцата е останала без работа /не е била в трудово или служебно правоотношение/, което се установява безспорно от писмените доказателства по делото.

Следователно, в случая са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Размерът на обезщетението, което служителят има право да иска, когато прекратяването на служебното му правоотношение бъде признато за незаконно, е определен в нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда, че когато прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Т.е. периодът на обезщетяване е ограничен, а с това и размерът на обезщетението.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл основната заплата, въз основа на която се определя дължимото обезщетение е тази към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. В случая, с оглед данните по делото следва да се приложи втората хипотеза.

По делото е безспорно установено, че към момента на признаване на уволнението за незаконно /05.04.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение/, както и към датата, на която е изтекъл двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл /28.05.2019 г./ размерът на основната заплата на ищцата е 600 лева. За периода от 20.02.2017 г. до 20.08.2017 г. /6 месеца/, на ищцата се дължи сумата от 3 600 лв. С оглед данните, че за м. март и април 2017 г. й е било изплатено обезщетение общо в размер на 920 лева остават за изплащане 2 680 лева, реши Административен съд – Русе.

Сподели:

Още новини от деня