На 1 декември 1962 г. Иван Цанев, Димитър Горсов, Веселин Тачев, Георги Черняков, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Тодор Копаранов, Христо Владимиров, Йордан Георгиев и Димитър Бобев четат свои стихове в препълнената аула на ВИММЕСС (Русенски университет „Ангел Кънчев“). В навечерието на литературното четене те издават книжка-програмка със заглавие „Поетическо вероизповедание“ по подобие на театралните програмки за спектакъл. Тя включва по едно стихотворение от всеки автор. Стиховете на младите поети, нарекли себе си „сърдити“ по аналогия със „сърдитите млади хора“ в Англия, са посрещнати с аплодисменти и одобрителни възгласи от аудиторията. Младежите в аулата са впечатлени от стиховете на Иван Цанев: „Ще продадем последната си риза,/за да отложим с някой ден смъртта./ Ако не се отровим с оптимизъм,/ ще надживеем края на света.“, на Здравко Кисьов: „Майко,/ раждай моите братя/ с рога!“, както и на останалите поети.
Шест месеца по-късно десетимата поети, участвали в четенето, са критикувани в доклад на секретаря по идеологията към ОК на БКП Петко Йорданов. Докладът е прочетен на съвещание на ОК на БКП с партийния актив и дейци на литературата и културата от Русенски окръг, проведено на 27 май 1963 г. Здравко Кисьов, от името на „сърдитите млади хора“, прочита самокритическа декларация. Скоро групата се разпада. Няма „сърдити“, няма „бичета“….
/ ДА-Русе, ф.1251, оп.1, а.е.16, л.36- Мотив от Д. Ковачев – Вятовски-1959 г. /
