С 2 298 намаляват жилищните сгради в Русенска област за 10 години. По данни от 7 септември 2021 година в областта има 62 281 жилищни сгради, а 10 години по – рано – с 3.6 % повече. 40 529 са жилищните сгради на един етаж в областта, показват данните от Преброяване 2021 година, осъществено от Националния статистически институт. На два етажа са 19 461 здания в региона, на 3 – 869, на 4 етажа – 421. 344 жилищни сгради в областта имат 5 етажа. На 6 и повече етажа са 656 сгради, като всички се намират в градовете на региона. В броя на сградите не са включени домовете за временно настаняване на бездомни.
Най-много жилищни сгради има в област Пловдив – 157 403, или 7.4% от жилищния сграден фонд в страната, следва област София – 141 638, или 6.7%, и София (столица) – 118 595, или 5.6%. Най-малко са жилищните сгради в областите Смолян – 38 729, или 1.8% от жилищния сграден фонд в страната, Силистра – 39 546, или 1.9%, и Ямбол – 40 985, или 1.9%.
В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) – с 16.6%, Благоевград – с 8.4%, и Варна – с 8.1%. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен – с 5.8%, Ямбол – с 4.5%, и Русе – с 3.6%.
Към 7 септември 2021 г. 42.4% от жилищните сгради в страната са построени от тухли с бетонна плоча, 41.7% – от тухли с гредоред, без стоманобетон, 3.1% са панелни и стоманобетонни, а 12.7% – с друга конструкция и използван материал.
При конструкцията и използвания основен материал на жилищните сгради се наблюдават различия според местонамирането им. В градовете 57.6% от сградите са построени от тухли с бетонна плоча, 31.9% – от тухли с гредоред, без стоманобетон, 5.2% са панелни и стоманобетонни, а 5.3% – с друга конструкция и използван материал.
В селата най-много сгради са от тухли с гредоред, без стоманобетон – 48.0%, следвани от тези от тухли с бетонна плоча – 32.7%, панелни и стоманобетонни – 1.8%, и други – 17.5%.
Над една трета от жилищните сгради в страната (34.8%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 – 1969 г. – 20.8%. Построените през 2010 – 2021 г. са 3.8%.
В градовете, приблизително еднакъв е делът на жилищните сгради построени до 1959 г. и през периода 1960 – 1969 г., съответно 22.8% и 21.8%., а най-нисък е относителният дял на построените през периода 2010 – 2021 г. – 5.2%. В селата 42.4% от жилищните сгради са построени до 1959 г., следвани от построените през периода 1960 – 1969 г. – 20.2%, докато най-малко са построените през 2010 – 2021 г. – 2.9%.
По време на преброяването през 2021 г. за първи път се наблюдава наличието в жилищните сгради на обекти, които се ползват за нежилищни цели. В 6.5% от жилищните сгради има помещения за общо ползване от живущите, в 5.8% – гаражи и общи паркинги, в 2.8% – помещения за осъществяване на стопанска или друга дейност, в 0.1% – помещения за творческа и научна дейност, а в 2.1% – други обекти, които се ползват за нежилищни цели. Поне един от изброените обекти имат 14.7% от жилищните сгради в страната.
Към 7 септември 2021 г. обитаваните жилищни сгради са 1 152 978, или 54.3% от всички жилищни сгради. За сравнение през 2011 г. те са били 73.1%. В градовете обитаваните сгради са 535 407, или 64.9% от всички сгради, а в селата – 617 571, или 47.6%. За сравнение през 2011 г. обитаваните сгради в градовете са били – 83.7%, а в селата – 66.8%. Обитаваните сгради намаляват както в градовете, така и в селата, съответно с 18.8 и 19.2 процентни пункта.
В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) – с 16.6%, Благоевград – с 8.4%, и Варна – с 8.1%. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен – с 5.8%, Ямбол – с 4.5%, и Русе – с 3.6%.
В Югозападен и Южен централен район се намират 41.7% от жилищния сграден фонд в страната, като най-малък брой жилищни сгради има в Североизточния район – 260 хил., или 12.2%.
През периода 2011 – 2021 г. в пет от статистическите райони има увеличение в броя на жилищните сгради, като най-голямо е то в Югозападния район – с 6.0%, а най-малко в Северозападния район – с 1.1%. В Северен централен район сградите намаляват с 2.3%.
МЕТОДОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене.
Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.
За самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив.
За отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив.
За една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло.
Сградата оттип къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.
Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея. Пристройката не се брои като отделна сграда.
Според вида си жилищните сгради са:
- Къща – нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща.
- Жилищен блок, кооперация – сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“.
- Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) – сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта – за нежилищни цели (търговски, административни и др.).
- Общежитие – жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители.
- Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище.
- Вила – сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението – отдих, сезонно или временно жилище.
- Сграда за колективно домакинство – интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства.
- Дом за временно настаняване на бездомни – сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация.
Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за обитавана. Сградата се счита за необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.
Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати.
