Тази година се навършват 95 години от смъртта на българския поет, публицист и художник Гео Милев

Тази година се навършват 95 години от смъртта на българския поет, публицист и художник Гео Милев

Тази година се навършват 95 години от смъртта на българския поет, публицист и художник Гео Милев /15 януари 1893 – 15 май 1925 година/ . Въобще не е пресилено цялото внимание, което бе отделено на този творец. Той го заслужава, защото вероятно е най-ярката фигура на модерната литература в България в годините след Първата световна война. Неуморният творец Гео Милев неспирно превежда от девет езика, публикува свои и чужди текстове, рисува собствените си автопортрети, създава поезия, а човекът Гео Милев…както всеки…има семейство, което също е толкова интересно, както е и той самият.

Една от сестрите на Гео Милев, Мария, живее и работи като детска учителка в Русе. Тя е съпруга на известния русенски скулптор Владимир Владимиров.  Познатата на всички русенци скулптора „Момчето с хидрата” (фонтана срещу Русенски съд), олицетворяваща борбата между доброто и злото е дело на русенския скулптор от 30-те години на миналия век. Единственият по рода си „Паметник на Моряка” (в близост до Военен клуб – Русе), пред който всяка година се събират военни, за да изкажат уважението си към създалите в Русе Български военоморски флот, също е реализиран от ръката на Владимир Владимиров и открит на 19 декември 1930 г. Монументалната фигура на Отец Паисий в  градинката пред русенското училище „Отец Паисий”  е издялана от русенския майстор през 1932-1934 г. и е поредното „създадено първо в Русе”. „Паметникът на русофилите”, намиращ се на пътя Русе-Варна, е започнат от Владимир Владимиров, но поради внезапната му смърт, професор Атанас Дудулов го довършва по молба на съпругата Мария Владимирова и автора на идеята Ана Стоманякова.

Дъщеря на пламенната любов между Гео Милев и Милица (Мила) Димова Керанова е Леда Милева. Няма човек в България, без значение възраст, пол, образование и пр., който да не знае едно от нейните стихотворения – „Зайченцето бяло”. Произхождаща от културни семейства (и от страна на баща си, и от тази на майка си) Леда – Евгения, както е наречена от родителите си, има същата неизчерпаема енергия, каквато и нейният баща има в своя 33-годишен живот. Тя твори поезия за деца, като дори е записана в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга, преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия, поставя основите на Съюза на преводачите в България и обществено ангажирана личност, носител на орден „Стара планина” I степен.

За цялото семейство на Гео Милев би могло да се напише книга или да се направи доста успешен филм, като главно действащо лице разбира се трябва да бъде Той – Гео Милев. Макар и кратък животът му е препълнен с хора, чувства, емоции, личности и недотам личности. Гео Милев се ражда в малкото Радне махле (днес гр. Раднево) на 15 януари (стар стил) 1895 г. Тръгва на училище в Стара Загора, когато е още на 5 г., а на 12 години вече издава първите си вестници и сборници със стихове, текстове, карикатури и илюстрации. На 15 превежда Дидро, Юго и Пушкин. На 16 е студент в Софийския университет, а на 17 – в Лайпциг. Първият му автопортрет – 15 годишен младеж с къдрава коса, е публикуван в сборника „Изкуство”, а до края на живота си Гео Милев рисува повече от 20 свои портрета. Участва в Първата световна война – преломна за него и физически, и емоционално. Като командир на разузнавателна рота се оказва в плен на силна артилерийска канонада край Дойран. Повечето войници са избити, а Гео е спасен по чудо – открит между труповете, тежко ранен в главата, загубил дясното око и в пълно безсъзнание. Тежките рани лекува в Берлин, където претърпява петнадесет сложни операции. Войната, травмата, огромната болка, която изпитва почти непрекъснато (все пак част от черепа му липсва), кризата в България след края на Първата световна война стават предпоставка за превръщането на Гео Милев в бунтар. За него Михаил Арнаудов казва: „млад и дързък, той искаше да предизвиква всички”, Николай Лилиев: „не щадеше никого, стари, млади, професори, писатели, артисти, …негов прицел беше глупостта…необикновено жив, необикновено възторжен, необикновено дарен”, Асен Златаров: „начетен, буден и вдъхновен, дойде между нас и донесе тръпката на новото…европеизиран и космополит…той бе наистина живителна сила за всички”. Именно тази негова склонност да изразява винаги и на всяка цена своите възгледи и мисли го сблъскват „челно” с държавната власт. Спират списанията, в които публикува, арестуват го, съдят го и по време на обжалването, на 15 май 1925 г. изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 година, доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Абстрахирайки се от политическия оттенък, правим заключението, че животът на Гео Милев протича бурно, но кратко, съдбата му е трагична, а творбите му са гениални. Бунтовникът с харизма и неизчерпаема енергия е може би най-добрия пример, който могат да имат учениците от Русенската английска гимназия, носеща името на поета. Дано повече деца бъдат свободомислещи, борбени, активни и независими творци, както на своето битие, така и това на Родината си.

Толя Чорбаджиева

Държавен архив – Русе

Сподели:

Още новини от деня