Трите спектакъла от селекцията за творческата награда „Слави Шкаров“ ще бъдат показани в Русе

Три спектакъла от проведената през лятото селекция за творческата награда за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ ще види русенската публика идния месец.
След прегледани над 40 спектакъла, отговарящи на условията, ето и следните трима режисьори и техните спектакли:
„Нирвана“ от Константин Илиев, реж. Максима Боева, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен.
„Вихрушка“ от Йерун ван ден Берх, реж. Александра Петрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София.
„Комичната илюзия“ по Пиер Корней, реж. Васил Дуев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, ТМПЦ – Варна.

„Вихрушка“

Превод Нина Сиракова
Постановка Александра Петрова
Сценография Десислава Банкова
Фотограф Темелко Темелков
Участват Димитър Баненкин, Росица Александрова, Рада Кайрякова, Боян Арсов

Необходимо ли е да се оглеждаш в очите на човека до теб, за да разбереш кой си всъщност? Дали наистина си това, което другите виждат в теб? Трябва ли някой да те погледне, за да почувстваш, че живееш? Както е казал британският философ Джордж Бъркли, един обект наистина съществува, само ако някой е там, за да го види или усети – “Да бъдеш означава да бъдеш възприеман”.

Оказва се, че да си част от перфектното семейство изисква усилена работа, особено когато семейната идилия трябва да е убедителна не само за другите, но и за теб самия. Майка, баща, син и дъщеря се впускат в сложен танц по тънкия лед на истината и фикцията. В деня на своя 45-и рожден ден майката още вярва във вечната младост, бащата крие голяма тайна, а децата воюват за свободата сами да решават съдбата си. Семейното тържество се завихря – обезоръжаваща буря от мечти, спомени, любов, пропуснати възможности и комични ситуации. Промяната е точно под носа ни, обаче лесно отвикваме да се вглеждаме внимателно.

„Вихрушка“ е история за реалността и нейното отражение, пиеса за семейството като огледало на представите ни за това каква е нашата идентичност. За постигането на вътрешна свобода. За потребността наново да намериш дом и копнежа да принадлежиш. За нуждата рутината да бъде взривена на хиляди парченца. А когато това стане, се ражда един кратък миг, в който изграждането на „нов ред” е постижимо.

Александра Петрова

Йерун ван ден Берх е роден през 1966. Завършва режисура във Висшето училище по изкуствата в Амстердам. Още като студент пише театрални текстове, които поставя при първите си режисьорски опити. През 1993 основава със своя състудент, актьора и режисьор Ивар ван Юрк фондация „Оранжевият хотел“, за която написва 7 пиеси и където поставя активно до 2002. Работи в „Theater van het Oosten“ („Театър на Изтока“), „Амстeрдамска драматична компания“, „Hummelinck Stuurman“, „Amsterdamse Bos“, както и в други театрални формации и има над 30 постановки. Сред пиесите, които го привличат, адаптира и режисира са: „Дон Жуан се завръща от война“ на Фон Хорват, „Нора“ на Ибсен, „Чайка“ и „Иванов“ на Чехов, „Краят на играта“ на Бекет, „Завръщане у дома“ и „Рожден ден“ на Пинтър, „Мизантроп“ на Молиер.

От 1995 редовно изнася лекции по режисура в Амстердам и в Маастрихт.

Досега Йерун ван ден Берх има 23 пиеси, сред които: „Жената на Шопенхауер“, „Новото време“, „Моряци в автобуса“, „Полароид“, Караваджо“, „Нараняващо време“, „Шоу“, „Дракула“, „Интроспекция“.

Още за първата си пиеса „Бош Интернешънъл“ получава „Насърчителната награда за театър на Община Амстердам“ през 1993.

През 2003 „Вихрушка“ е отличена с „Наградата за драматургия на Езиковия съюз“ (съюз между Холандия и Белгия за защита и покровителство на нидерландкия език). Пиесата е преведена на немски, френски и английски език.

„Комичната илюзия“

Постановка Васил Дуев

Превод Пенчо Симов

Сценография и костюми Даниела Николчова

Музика Стефан Здравески

Хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков

Фотография Тони Перец

В ролите:

Ненчо Костов – Клендор (дебют)

Цветина Петрова – Изабел

Ивайло Иванов – Адраст (дебют)

Сабина Коен – Лиз (дебют)

Стоян Радев – Жеронт

Гергана Арнаудова – Алкандра

Пламен Димитров – Придаман

Константин Соколов – Матамор

и Николай Кенаров – Тъмничар, Ераст и страж

Премиера в Театър Римски терми – 31 юли 2017, 21.00

Премиера на Сцена Филиал – 3 октомври 2017, 19.00

“Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра“, обяснява интереса си към заглавието Васил Дуев.

Той избра да постави „Комичната илюзия“ именно с Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра“.

В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра.

Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове…

Как нарича поредния свят, който изписва Корней? … „Илюзията”… и тридесет години след първата премиера на пиесата той избира да добави “comique”. Да озаглавиш един живот „Комичната илюзия” е поредния му прескок във вековете като екзистенциално гледище върху съществуванието. Това ме привлече силно. Мисълта, че света и театъра представляват една „илюзия комична”. Нещо измислено, изработено, при вглеждане несъстоятелно, обаче виртуозно, забележително (така поне разбирам значението на думата „илюзия”) и екзистенциалната усмивка, която Корней предлага като позиция спрямо тази велика измама за смислеността на театралното изкуство и човешкото битие. Ето този едновременно артистичен, патетичен,положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването ме привлече и вдъхнови.

Този материал е класически и неправилен, едновременно. Бунтарски. Свръхживот, изпълнен с приключения, многожанров сюжет – парадоксално виждане за изкуството. С постоянни прелитания от комедийни несъответствия и разминавания към житейски пропадания. Това е устойчива допирателна, която кореспондира с това , което ми се иска да виждам като зрител. Въздигнат, вдъхновен живот, който въздейства на много струни на възприятието – мисля, че подобни силни текстове се доближават най-близо до възможността на сцената да се случват години живот в рамките на два часа.

В нашият прочит работим върху един живот, който иска да бъде театър и театър, проявяващ се като нагнетен, акселериран живот. Мечтаният живот на човека зареждан от изкуство, бил той зрител-съучастник или артист. Васил Дуев – режисьор

Сподели:

Още новини от деня