ипи

Трудова миграция: най-привлекателните общински пазари на труд в страната

Икономическите процеси често прескачат административните граници на области и общини. И докато предприятията са по-слабо мобилни, то работниците често се движат от едно място на друго, в търсене на най-добрите и високоплатени работни места. В настоящата статия ще разгледаме общините, които привличат най-много ежедневни трудови мигранти, което практически показва и кои са най-високо развитите и желани трудови пазари в страната.

За целта ползваме данните за ежедневната трудова миграция, събирани от НСИ в хода на преброяването през 2021 г. Тъй като те включват всички работници, които пътуват всеки ден от едно до друго населено място за работа, представените тук данни изключват онези работници, които пътуват в рамките на собствената си община. Представеният дял е сред наетите по трудово и служебно правоотношение в общините, тъй като те ползват местоработата, а не местоживеенето на работниците.

Очаквано, големите регионални икономики привличат най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 г. за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се нарежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души. С голям брой приходящи работници са и редица общини с относително малко местно население, но силно развита индустрия с относително високи възнаграждения за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Над хиляди работници от други общини привличат общо 59 общини в страната.

Делът на приходящите работници демонстрира доколко е привлекателен даден местен пазар на труд. Общо 13 са общините, в които повече от половината работещи идват от други общини. С най-висок дял е Челопеч (75%),  където минната индустрия предлага много високо заплащане, но и се нуждае от значително повече работна сила, отколкото предлагат местните жители. С много високи дялове са и центровете на туризма Созопол (73%) и Несебър (67%), както и редица индустриални центрове – Гълъбово, Девня, Раднево, Сопот, Марица. Оформят се няколко видими клъстера с много активна трудова миграция от съседни общини – индустриалната периферия на Пловдив, малките общини около София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.

На места чисто административното разпределение води до отчитане на значителна миграция – такива примери са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкова голяма относителна тежест заради самия размер на пазара – в София, да речем, която привлича най-големият брой приходящи работници в страната, те формират 9% от всички заети, а във Варна – 13%. В Пловдив обаче те достигат 25%, което се дължи в голяма степен на компактната територия на общината, ограничена от административно наложените граници на обособените съседни общини.

Ежедневната трудова миграция добре описва  икономическите процеси и взаимодействието между отделните територии и населени места в рамките на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са особено подходящи за основа на бъдещи поправки и рационализации на административното деление, каквито изглеждат все по-належащи.

Тя е и особено показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има нужда от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата често е и необходимо условие за по-далечни пътувания и ограничава потенциала за развитие на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки. Следващата седмица ще разгледаме обратната страна на този процес – общините, които отдават най-много работници и функционират като „спални“ за близките икономически центрове.

/Автор – Адриан Николов, ИПИ/

Сподели: