христина соколова

Христина Соколова: Поколението Z у нас търси автентичността и себеизявата

Христина Соколова е родена и израстнала в Русе. Завършва Английската гимназия в града и е бакалавър и магистър по унгарска филология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Д-р Соколова специализира унгаристика в Будапеща, а докторската си степен придобива в Русенския университет. Преподава в областта на междукултурната комуникация и нейната страст е да обучава младите хора за културните различия на нациите по света.

Д-р Соколова успешно работи с ученици в областта на предприемачеството и иновациите. Тя също е разработвала курсове за обучения на учители и пенсионери в областта на междукултурната комуникация. Била е гостуващ лектор в университети в Германия, Грузия, Хърватия и Италия.

Д-р Соколова вярва, че Русе разполага с уникално географско местоположение и много ресурси, които могат да го направят водещия образователен, културен и научно-изследователски център по поречието на р. Дунав.

Разговаряме с д-р Соколова за новите поколения в България.

Г-жо Соколова, какво искат младите хора днес? Какво трябва да знаем за поколението Z?

Често ме питат какви са младите хора днес и от какво се интересуват. Наблюдавам как по-старите поколения са скептични към младите хора в България и конкретно в Русе. Изказват се критики, че младите са мързеливи и демотивирани, че нито учат, нито работят. Не подкрепям тези твърдения.

На първо място е важно да се спомене, че по оценка на различни социологически проучвания, наистина между 15 и 20% от хората до 29-годишна възраст у нас нито учат, нито работят. Това са тревожни данни за потенциала на трудовата сила у нас. От друга страна обаче имаме около 80% от останалите млади хора, които са заети по някакъв начин. Те или учат, или работят, а някои от тях правят и двете. Там можем да търсим така желаната мотивирана работна ръка.

За жалост, малко млади хора са ангажирани с участие в младежки организации. А там най-често се създават бъдещите професионални контакти на младите хора и се развиват междуличностни умения. Младежите с високо качество на живот са тези, които най-често се включват в такива организации. Бедността и материалните проблеми допълнтелно органичават възможностите на останалите млади хора. Тези проблеми все още остават нерешени.

За да разберем как да привлечем днешните млади хора, трябва да ги познаваме добре – какво ги вълнува, от какво се нуждаят, какви са техните мечти и в какво вярват. На първо място, важно е да се засили връзката между образование и бизнес и да се подпомагат материално затруднените студенти в университетите. Много студенти отпадат от обучение заради невъзможност да плащат образованието си.

На второ място, трябва да се има предвид комуникационната среда в момента, която е силно дигитализирана. Младите хора по-рядко общуват лице в лице и живеят в семейства, в които поне единият родител работи в чужбина. Това става пречка за добра комуникация в университета и на интервюта за работа. Моите наблюдения показват, че поколението Z изпитва затрудения в показването на увереност по време на интервю и често предпочита да избягва поемането на рискове, напр. да се пробва за позиция, за която шансът е много малък, но пък опитът от пробването е ценен. Младите хора у нас са по-срамежливи в професионална среда и се притесняват да се изявяват. Често нямат добри професионални навици, защото не изпитват нужда да инвестират енергия в съответната позиция и да работят поне година на нея. Гледат често към следващата възможност, която да е по-добра за тях, и напускат бързо.

Поколението Z у нас търси автентичността и себеизявата, но от друга страна има доста вътрешни спирачки, за да ги постигне. Донякъде причина за това може да се търси във финансовата сигурност, осигурявана от родителите. В градовете извън столицата, например тук в Русе, младите хора са по-малко мотивирани и комуникативни от връстниците си в София. Това се дължи на специфичната среда в нашия град, където липсват големи работодатели, които предлагат позиции с висока добавена стойност и голяма конкуренция при кандидастване за позиции. Това неминуемо води до несъответствие между образованието на младите хора в Русе и техните реални възможности за работа. Младите хора, които завършват в университета често са свръхквалифицирани за позициите, които им се предлагат тук в града. Затова често се наблюдава хора между 23 и 29-годишна възраст да напускат Русе заради намиране адекватна работна позиция в друг град.

Какво може да е решението?

На първо място, това трябва да е синхронизиране между учебното съдържание и нуждите на бизнеса. Това е бавен и дълъг процес. Тази година университетът обяви нова бакалавърска специалност, „Европейско и международно сътрудничество“, чиято задача е да развие широк набор от умения в международния бизнес и подготовката на европейски проекти. Това е малка стъпка в правилната посока, защото има местни бизнеси, които се нуждаят точно от такива кадри. Тъй като промяната в икономиката е твърде бърза, образованието винаги малко ще изостава от тези резки промени.

Въпреки всичко, смятам, че с постоянство и с много работа, може да се създаде една позитивна среда, за да остават младите русенци в Русе!

Сподели: