Цветомира Димитрова - главен експерт в Държавен Архив – Русе: Иска ми се тази изложба да провокира някои въпроси: на какво възпитаваме днес децата си и в какво ги караме те да вярват?!

Цветомира Димитрова – главен експерт в Държавен Архив – Русе: Иска ми се тази изложба да провокира някои въпроси: на какво възпитаваме днес децата си и в какво ги караме те да вярват?!

Време за прочитане: 3 мин.

„Много са документите , много са спомените, много са фотосите, няма как да ги експонираме всичките тук . Каква е идеята обаче, независимо от противоречивите мнения за и против бригадирското движение, идеята ни е следната, искаме да отдадем необходимото уважение и почит към всичките тези млади хора, момичета и момчета, които в първия етап от 1945 до 1964 година са построили толкова крупни национални и регионални обекти. Искаме да събудим техните спомени , но искаме също така и младите хора да знаят какво е построено с бригадирския труд и че точно техни връстници са строили , защото те тогава са били по на седемнадесет, осемнадесет, деветнадесет години. И не на последно място, ако може, нека тази изложба да провокира малко въпроси, аз лично много се впечатлих когато четох спомени колко трудно е било и как са работили. Давам пример на жп линията Самуил-Силистра бригадирите са били настанени в бараки от черна хартия, нямало е печки, било е много студено и какво са правили да се стоплят, вечерта от бригадирския огън са си вземали жарава, вкарвали са я с колички в бараките и така са се топлили. И въпреки това не са се отказали и въпреки това са работили с такъв устрем и с такъв плам . Още един спомен, русенци работят на един от най-трудните обекти в Димитровград, построяването на комина на ТЕЦ Марица 1 , в споменът пише следното, че бригадирите се опитват с кирки да копаят твърдата почва, премесена със сгур, от железните тръби се стели задушлив пушек, който дави гърлата им , в същото време въглищен прах ситен просълзява очите им . Аз се замислих колко от нас млади хора биха се включили доброволно в нещо такова? А колко от нас като родители биха си пуснали децата на нещо такова. Затова, иска ми се тази изложба да провокира някои въпроси: на какво възпитаваме днес децата си и в какво ги караме те да вярват?!Първото табло е началото, началото отново е поставено то русенци , една година преди обявяване на самото бригадирско движение, в село Сваленик вече работници от фабрика Мюлхаупт поправят земеделски инвентар, виждат колко е полезно това и започват да обикалят и съседните села, започват да обикалят русенско, силистренско, шуменско. Следващото табло е посветено на самия проход Хаинбоаз , това е датата 5 август 1946 година, когато започва официалното бригадирско движение и когато 2000 младежи участват в прокопаването на първокласен шосеен път, защото до тогава до 1946-та година Хаинбоаз не е можел да се използва от моторни превозни средства .Следващото табло е цяла една нова строителна епоха – построяването на жп линията Перник-Волуяк, за извозване на каменните въглища от мина Перник; построяването на жп линията Ловеч-Троян за извозването на горската селскостопанската и промишлената продукция; построяването на жп линията Самуил-Силистра за извозване хляба от Добруджа .Следващото табло е посветено на Димитровград. Отново акцентираме върху работата на русенци, отново с активно участие на русенските бригадири вече е построен цял един град, както казах те са участвали в построяването на един от най-трудните обекти, на този обект са работили голяма част от девойките, една част от девойките работят също така на пътя Русе-Марино, като от тях се е искало една огромна маса от пръст да бъде сваляна за да може да се отвори улицата към пътя Марино. Следващото табло е посветено и на международните бригади, в които са участвали нашите бригадири, участвали са в Узбекистан, Казахстан, участвали са студенти в миньорска бригада в Чехословакия, Албания, участвали са също така в Полша.

Първият етап е 1945-1964 година и сме акцентирали на него. Вторият етап след 1964 година , тогава предимно са ученически и студентски бригади вече задължителни, голяма част от вас ще се припознаят, голяма част от вас ще си припомнят . Тук са подредени фотоси от изключително богатия фонд от Държавен архив Русе – българска фотография. С тези фотоси показваме както част от работния процес на бригадирите така и от вечеринките . Имаме едно табло от международни бригади, където ще видите вечерта на концерт е поканен Васил Найденов, доста е млад. До периода 1945-1964 има две табла за важните регионални обекти , които са построени от бригадирите, това е Бръшленската напоителна система, Ряховската дига, далекопровода Русе-Разград и облагородяването на редица улици. Не на последно място е таблото на срещата на ветераните. Това са хората, които са превърнали в традиция тези срещи и всичко това, което прочетох и видях е следното, много трудно им е било, обаче в същото време, всички те са запазили прекрасни спомени и много ценни приятелства.„

Сподели:

Още новини от деня