Юбилеен сборник за 160-годишния юбилей на Математическа гимназия

Юбилеен сборник за 160-годишния юбилей на Математическа гимназия

През 2024 г. се навършват 160 години от обособяването на Русенската девическа гимназия като самостоятелно класно училище със собствена сграда. Днешната Математическа гимназия се счита наследница на Девическото училище и припознава дългогодишната й история за своя.

Вероятно още през 50-те години на 19. век в Русчук съществува девическо образование, но превръщането на училището в институция се дължи на един политически акт. На 19 март 1861 г. в църквата „Света Троица“ русенци произнасят тържествена анатема на цариградския патриарх и за глава на българската църква се припознава Иларион Макариополски. Гръцкият владиката Синесий, срещу когото русенци отдавна негодуват, е предупреден в срок от три дни да напусне Русе. Събитието е отразено във в. „Дунавски лебед“, издаван от Раковски, в него четем: „…че в противен случай народът ще употреби други мерки“.

Разбира се, гръцкият владика не напуска града, а се противопоставя на гражданите. В резултат на това учениците подпалват владишкия дом на 16 януари 1864 г. Двубоят завършва с арестуването на членовете на Русенската църковна община. Научили за това, жените от града, сред които и майките на арестуваните ученици, организират спонтанен митинг, на който ги освобождават. С този политически акт е решен църковният въпрос в Русе. Владиката си заминава, а къщата, която служи за митрополия, е предоставена за сграда на Девическото училище.

И това е началото… Днес, 160-години по-късно, съвременните ученици имат задачата да пазят паметта за отминалите времена и да чертаят плановете на бъдещите. За целта трябва да владеят не само Цифрите, Кодовете и Изкуствения интелект, а и Словото. То едничко обединява в едно минало – настояще – бъдеще. В Математическата гимназия има много пишещи хора – ученици и учители. За да отбележи своя дълголетен юбилей ръководството на гимназията реши да събере в едно книжно тяло текстове на ученици и учители от различни жанрове.

Сборникът има четири раздела: „Есета“, „Поезия и проза“, „Философски есета“, „Статии и доклади“. Сборникът се открива с есета, посветени на Тонка Обретенова, чието име е патрон на гимназията вече 102 години, от 22 март 1922 г. Ежегодно в гимназията се организират инициативи, които стимулират учениците да издирват и научават нови факти за живота и делото й. Голяма роля за утвърждаване на тази традиция има дългогодишният учител по история и цивилизации Иван Зартов, на чиято апостолската дейност дължим и училищния музей.

От четири години ученици от гимназията участват в ежегодните Арнаудови четения, организирани от РУО и РБ „Любен Каравелов“ за ученици и младежи. Техни доклади, изследвания и есета са сред наградените от журито. В настоящия сборник са публикувани текстовете, отличени с най-престижните награди.

От шест години учениците от МГ „Баба Тонка“ се класират на призовите места на всички кръгове на националните олимпиади по гражданско образование и философия. Работи се усилено за формирането на уменията на учениците да пишат философски есета. Безброй са и наградите в конкурси и иницативи. Едни от най-добрите текстове на настоящи ученици са публикувани в сборника.

Много от текстовете са създадени специално за сборника. Годините минават, випуските завършват, но присъствието на учениците не остава без следа. Първите стъпки на един талантлив творец могат често да се открият в неговото училище. Този сборник има амбицията да запази спомена за първите стъпки на талантливите ни ученици.

Кои са героите на нашите възпитаници? Левски, Ботев, Баба Тонка, Вапцаров, Славейковата Гергана, Стоян Михайловски и много други. Връзката на младия човек от 21. век със семейството и рода не е скъсана, а жива и жизнена, щом семейната история е извор на вдъхновение. Две изследвания са посветени на семейни истории.

Ако не твориш със слово, може да твориш с образи и багри. Слово и образ е форматът на сборника от създаването му. В сборника са включени рисунки на ученици от различни класове.

С «Юбилеен сборник, 2024» Математическа гимназия, Русе, разкрива образа си на институция, която не само обучава, но и възпитава в националните и общочовешките ценности и добродетели. Текстовете на нашите ученици са най-верният измерител за това, че хуманитаристиката е душата на всяко образование, но с особена сила това важи за българското образование. Вчера, днес, утре и во веки веков ние – българите, ще сме народът на буквите и Словото.

Вече 200 години българското училище работи с увереността: „Болгария се намира в Европа, която е най-малка, но най-плодоносна, и най-просвещена част на Землята“. Така започва „Буквар с различни поучения“, написан от един 24-годишен младеж, д-р Петър Берон. Негова мисъл избрахме за мото на 160-годишното юбилейното честване. Нашата задача е да следваме пътя, ние – учителите, и те – нашите ученици. С «Юбилеен сборник, 2024» вечно младото ни училище пише историята на своята 160-та годишнина.

На 17 април 2024 г. във «Фестивал на науката» ще бъде проведено официално представяне на сборника.

Цветелина Георгиева

На вниманието на читателите предлагаме няколко откъса:

Четирима сина загубих… – цената на свободата

/…/

За синовете на Тонка образите на майката, дома, семейството въплъщават Родината. Любовта към всяко късче, което изгражда образа на родината за човека, се превръща в искрата, която е достатъчна да разпали огъня на цял един народ. Тази любов, това посвещаване на родината се предава от майката към децата. Тя е тази, която вдъхновява, дава примера за подражание, а те са тези, които се опияняват от майчината смелост. Свободата е чувство, вдъхновение, заслуга, необходимост.

Тонка Обретенова е въплъщение на смелостта и решителността на българската майка, която е готова да изтърпи тежката мъката от загубата на чедата си с гордо вдигната глава. Цената на свободата се изразява в саможертвата на синовете, с която майката подкрепя Отечеството.

Ирем Расимова, 10.г

Левски пред съда и пред света

Из хронология на непубликуваните репортажи за Апостола: съвестта на един ученик

Днес беше заловен Васил Левски!

Аз съм от Русчук. Стари хъшове се крият у назе и чух да говорят: „Сега ще дойде страшно!”. Те нямат дом. Казват, че и Той нямал. Не го викат по име. Всеки го знай дяконъ.

Мъжете ме беа научили да пиша. От Браила носат да четем. Аз четох и знам. А говорят в Русчука много: викат, че не бил Той, други – че подвел народа с лъжлива свобода. Казват да мълчим, да траем. Но дума трябва! Трябва да се каже, да се знае, да се помни.

Днес беше заловен Васил Левски! Предаден. Не от чуждите, от свои. Народъ мълчи. Аз ще питам отвъд Дунавъ: кой ще води отечественото дело сега, кой ще ходи сред назе, още някой Димитър ли ще турите напреде? Аз ще питам нашите, отвътре: страх ли ви беше от тая честност, срама ли нямахте?

Днес беше заловен Васил Левски! Сигурно ще го убият! Братя, кой ще ви води сега? Знаете ли колко е важен за нас дяконъ? Мълчите всички – мълчите и чакате смърт. Бетер от предателите – мълчанието е най-грозната присъда от страхливецъ, дето се кълне в България, а стои по тъмното и чака друг да му реши проблемите. Ще турите знака си за чорбаджиите, после ще пеете патриотични песни, накрай ще траете, щото всеки иска от кокала и да не го закачат за народни дела.

Заловиха го, а народъ мълчи. Българийо, не чувай ни свои, ни чужди!

Георги Рашковъ отъ Русчук, 1872 г.

Георги Рашков, 9.б

Дядо ми разказа за Рачевския род1

Гордея се с историята на рода си. Родовата памет е запазила спомена за прадеди герои с непреклонен дух, дали живота си за Освобождението на България. Сигурно има още неразказани и незаписани истории, защото братята Рачевски загиват млади и погребват със себе си част от историята на своя героизъм, но и това, което помним, носи силно послание към нас, потомците. Желанието ми да съживя и да извадя тази следа на национална саможертвеност и патриотизъм от времената на Априлското въстание, е повлияно от корените ми в този славен български род. Примерът на нашите предци, който трябва да следваме, е в историята, която са оставили, в кръвта, която са пролели, откриваме го в ярката личност на нашия родоначалник Димо Рачевски, достоен българин, който изпраща четиримата си синове на сигурна смърт в името на свободата! Трима от тях умират геройски – Ангел, Гено и Георги, моят прадядо. /…/ Маламир Станчев, 12.а

Любовта е в нас

Нощта се спусна по пързалка елегантно като балерина, изтанцува танца на дълбоката тъмнина и очите ѝ заблестяха с весели пламъчета. Светлите звезди засияха с някак загадъчна, някак неразбираема и завладяваща светлина. Луната приличаше на сребърен къс в небето, сгушил се в завивката на облаците. Горе, с всички тези звезди, беше сякаш лунапарк, пълен с много малки деца със светещи лица, но бе някак празно. Нещо липсваше, имаше в небесата някаква празнота. Нещо малко, но важно. Долу всичко беше наред. Беше топло и уютно в къщите, хралупите и гнездата, а навън вилнееше зимата с безпощадна буря. Но и горе сякаш никой не забелязваше липсващото, само една светлинка тревожно проблясваше. Тя единствена виждаше нередното. Това не беше стара звезда, а една мъничка светлинка в далечината. Сякаш искаше да се откъсне от студените прегръдки на необятния космос и тъмнината. Искаше да се стопли до тлеещата камина в някоя къща. /…/

Емили Бохосян, 7.а

1 Обект на разказа са моят прадядо и неговите братя от село Мусина

Боян Станков Филип Начев

Сподели: