Русе, 28 септември 1987 г., 14 часа. Площадът пред Партийния дом бавно се изпълва с хора, които носят плакати: „Мирна демонстрация за въздух!”, „Нетърпимо е – спрете завода!”, „Дайте ни чист въздух!”, „Живот за децата на Русе!”…
Началото е през 1978 г., когато ръководителите на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску подписват спогодба за „сътрудничество в строителството на голям химически комбинат и за коопериране в неговото производство”.
През август 1981 г. в Гюргево е пуснат в експлоатация Завод за производство на хлор, хлороорганични производни, натриева основа и др. Първите обгазявания на Русе са още от август – септември 1981 г. През 1982 г. те са 26, като стойностите на хлор са 3 пъти над пределнодопустимата концентрация (ПДК); през 1983 са 33, с 5 пъти над ПДК; 1984 г. – 56, с 9,2 пъти над ПДК; 1985 г. – 50, с 6 пъти над ПДК; 1986 – 63, с 6,24 пъти над ПДК; 1987 – 128, с 8,5 пъти над ПДК.
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата се провежда тържественa церемония – връзват се червените връзки на пионерите. В този момент над града се стеле синкавата задушлива миризма от химическите заводи в Гюргево, но въпреки това тържеството не е отменено.
Шест русенски жени не могат да се примирят с гледката на задушените от острата миризма деца. Това са Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Венкова. Всички те са специалистки от „Паркстрой”. Вечерта на 23 септември, в дома на своята колежка Таня Хаджииванова, те решават, че трябва да се организира демонстрация. Уточнена е датата – 28 септември, понеделник!
През следващите дни кипи трескава подготовка. В базата на „Паркстрой”, намираща се на пл. „Иван Вазов” и наречена „Островът на свободата”, се пишат плакати и позиви, обаждат се на приятели и познати и убеждават хората да излязат на демонстрация за въздух.
На 28 септември, Цонка и Дора тръгват по-рано, вървят по ул. „Гладстон” и застават на определеното място до фонтана срещу Партийния дом. Другите остават да организират хората и носенето на плакатите. Всички плакати се подреждат в малогабаритно ремарке, покриват се с брезент и отгоре се поставят две тревокосачки. В 14 часа ремаркето нарушава тишината, която се стели над площада. В този момент най-оживеното място от града е с невиждана досега охрана от офицери – служители на МВР. Случайни минувачи няма.
Като в най-обикновен работен ден шофьорът на ремаркето разтоварва машините и ги приготвя за косене. Вяра, Женя, Стефка и Албена, заедно с работниците, отмятат брезента и раздават плакатите. Вдигат ги над главите си и като по даден знак от всички 13 улици, които се вливат в централния площад, излизат групи от различни предприятия и само за няколко минути сформират първата екологична демонстрация в социалистическа България и първия открит протест срещу тоталитарната държава…
На 10 ноември 2014 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Венкова са удостоени от президента Росен Плевнелиев с орден „За гражданска заслуга” – Първа степен, за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България.
Използвана литература:
Антонова, Веселина и др. Демонтаж : Една балканска история от края на ХХ век / Веселина Антонова, Детелина Каменова. – Русе : Авангард принт, 2008. – 252 с.
