110 години от рождението на Ромео Райчев

110 години от рождението на Ромео Райчев

Един от безспорно най-талантливите български диригенти на ХХ в., свързал дълги години от творчеството си с Русенската опера е з. а. Ромео Райчев. За него и за неговата неизтощима енергия от диригентския пулт си спомнят по-възрастните русенци, а с настоящата статия ще се опитам да провокирам въображението и на по-младите, и да възстановя образа на един от символите на русенския музикален живот от втората половина на миналия век.

Ромео Райчев е роден на 26 януари 1913 г. в Лом. Баща му Иван Райчев се занимава с шивачество, но обича музиката и след като гледа премиерата на „Ромео и Жулиета“ от Шекспир решава да нарече сина си Ромео. Съдбата е благосклонна към него и го дарява с трима сина, а първородния той нарича Ромео. От семейството на майка му – Кина Милева, пък идва музикалният талант. Нейните братя са тясно свързани с музикалното и оперно изкуство – Асен Милев е цигулар, Крум Милев – тенор, Петър Милев – цигулар и художник. Този талант е наследен и от другите две момчета в семейството – Александър Райчев е композитор, а Виктор Райчев – диригент и композитор. Ромео учи в Ломската прогимназия и едновременно взема уроци по пиано. Продължава образованието си в класическия отдел на I Софийска мъжка гимназия, като дейно участва в музикалния живот – свири в училищния оркестър на пиано и в духовата музика, а в горните класове се вижда, че се отличава и с красив теноров глас. От гимназията тръгва и дългогодишното му приятелство с Парашкев Хаджиев, вече изявен пианист и с опити в композирането, който оказва голямо влияние върху музикалното образование и възгледите на приятеля си. След завършване на гимназията Ромео Райчев се записва да следва в юридическия факултет на Софийски университет, това е било желанието на баща му, а и не се е чувствал подготвен да кандидатства в Музикалната академия. Издържал всички юридически изпити от първата година, и вече музикално подготвен, той е приет в класа на Христина Морфова със специалност „Пеене“ и при Елена Хитрова по пиано. По време на следването си Ромео не забравя родния Лом, посещава го и подпомага музикалния живот там. Именно тук, докато работи на учителите – диригенти у него се запалва искрата за дирижиране. Приет е и в хор „Гусла“, където попада под благотворното влияние на майсторското дирижиране на Асен Димитров. Тук освен като хорист се изявява и като корепетитор – пианист. За да може да се упражнява и развива, както и да подпомага музикалното израстване на братята си, Р. Райчев взема в къщи пиано под наем, който плаща от скромно припечелените средства като хорист в черковен хор и диригент на хора на едно сиропиталище. Вече завършил Академията и получил своята диплома Р. Райчев е приет за солист в Софийската опера. Тук съдбата го среща с големите диригенти Асен Найденов, Асен Димитров, Венелин Бобчевски, Херман Щанге, Адам Должицки и др., от които продължава да се учи и да усъвършенства наученото. Голямо е влиянието, което оказва върху него и известният италиански диригент Едмондо де Векки, при когото специализира. През 1938 г. от Министерство на образоването предлагат на Райчев учителско място в Девическата гимназия в Стара Загора като същевременно да бъде диригент на самодейната Старозагорска опера. Предложението му допада, тъй като му дава възможност да покаже какво е научил и да подпомогне изграждането и развитието на самодейната опера. След едногодишно учителстване Р. Райчев е назначен официално като диригент на Софийската опера и от там командирован в Стара Загора. Продължава да работи в Старозагорска опера и след одържавяването ѝ, до 1954 г., когато приема предложението на Русенската опера и става неин главен диригент.

В Русе, може да се каже, преминава зрелия музикален период на Ромео Райчев. Тук той поставя голям брой опери, като показва предпочитанията си към българската оперна музика и към произведенията на италианските композитори, но те не ограничават репертоара, а напротив, в него са включени творби на много и различни автори от всички стилове. Под неговата палка на русенска сцена оживяват оперите на неговия приятел от ученическите години Парашкев Хаджиев („Лято 893“, „Мария Десислава“, „Майстори“), на Панчо Владигеров („Цар Калоян“), Любомир Пипков, Александър Райчев („Хайдушка песен“, „Хан Аспарух“, „Тревога“ и „Мост“), на русенеца Георги Златев – Черкин. Верди, със своите „Бал с маски“, „Травиата“, „Трубадур“, „Аида“, „Риголето“ и „Дон Карлос“ е сред любимите композитори на Р. Райчев, но в репертоара му влизат и „Селска чест“ на Маскани, „Севилският бръснар“ на Росини, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ на Пучини, „Кармен“ на Бизе, „Летящият холандец“ на Вагнер, „Евгений Онегин“ на Чайковски и много други. За пръв път на русенска сцена той реализира „Майка“ и „В бурята“ на Т. Хренников, както и „Катерина Измайлова“ на Д. Шостакович. Последната опера, той подготвя с голяма всеотдайност и любов, а на премиерата присъства и самият композитор, който високо оценява работата от диригентския пулт. В своя дългогодишен музикален път Р. Райчев дирижира и симфонични оркестри, гастролира в Съветския съюз, Румъния, Чехословакия, Полша, Германска демократична република, Италия и др. Всички тези изяви са съпътствани с многобройни отзиви за блестящия му талант. Германската преса, след концерт на симфоничния оркестър в гр. Бауцен с диригент Ромео Райчев, пише: „..Той блестящо доказа още с първите тактове на своето дирижиране, както и със сигурното водене на оркестъра, че е музикант от забележителен формат. Южният темперамент на Райчев е примесен с една изключителна прецизност и чувство за форма. Той излъчва такава завладяваща сила, която увлича оркестъра и сигурно го води към желаната цел…“

През годините Ромео Райчев демонстрира отлични качества и талант на диригент, буден артистичен дух, удивителна работоспособност и неизтощима сила от диригентския пулт. Той успява да улови най-съкровените авторски замисли, да проследи сложния замисъл на твореца и да изгради многопластова музикална драматургия на всяка творба. С уверена ръка и темперамент води оркестъра и певците, чувства се живата връзка между тях, а заедно те създават една уникална музикална симбиоза, която завладява публиката и я държи в своя плен до последния акорд. Сам Р. Райчев определя работата си като „трудна и отговорна“, но тя му носи „трайно удовлетворение“.   

Заслугите на Ромео Райчев към развитието на българската музикална култура и нейното разпространение зад граница са безспорно големи. Неговото творческо дълголетие оставя трайна следа, а приносът му за изграждането и утвърждаването на Русенската опера, като една от водещите в страната е огромен. Израз на държавно признание са удостояването му с ордените „Народен орден на труда“ – златен (1952), „Кирил и Методий“ – І степен (1963), „Народна република България“ – І степен (1981) и ІІІ степен (1973), званието „Заслужил артист“ (1974), Почетен знак на гр. Русе – златен (1970) и много други.

Ромей Райчев почива на 31 дек. 1985 г.                                                                          

                                                                       Таня Великова
Държавен архив – Русе

Сподели: