Напоследък стана модерно да се говори за патриотизъм и колко е важно да се обича Родината. Замисляме ли се обаче, какво се прави реално в тази посока? Защото на всички ни е ясно, че единствено с „приказки” няма да започнем да се чувстваме повече патриоти. Нужни са примери! Като този от далечното минало, когато на 1 януари 1904 г. е открита първата в Русе музейна сбирка, която този месец навършва 115 г. от създаването си. Сбирка, която години наред е учила не само русенци, не само българите, а и много чужденци, посетили Русе, че е важно да знаем откъде идва българският род и защо трябва да се гордеем с историята си.
Създател на сбирката е Херман Шкорпил, който по това време е учител в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис”. Той открива експозицията на 1 ян. 1904 г. под името „Исторически музей при реалната гимназия „Княз Борис”. След Х. Шкорпил, сбирката сменя няколкократно своите уредници. От 1906 до 1922 г. уредник е Димитър Костов. По негово време, през 1913 г. Музеят се сдобива с нумизматична сбирка и други предмети, изпратени от директора на Силистренското педагогическо училище, поради опасността от румънска окупация. Димитър Костов неуморно подрежда и обогатява музея. Под негово ръководство се разкопава праисторическата могила, намираща се до Захарната фабрика и сбирката се попълва с нови ценни предмети. Също по негова инициатива на 13 февр. 1922 г. се основава Гражданско археологическо дружество. След като Д. Костов напуска гимназията, археологическият интерес постепенно замира, а Археологическото дружество преустановява дейността си. По-късно ръководството на Училищния музей се поема от учителя по история в гимназията Н. Михайлов, от В. Т. Ковачев, от М. Дяков, Стоян Атанасов.
Музейната сбирка е местена няколко пъти, което поражда необходимост тя да бъде подредена от специалист по музейно дело. От Софийския Народен музей е поискано да изпрати такъв специалист и на 12 окт. 1932 г. Министерството на народното просвещение назначава учителя по история и география Васил Маринов, който да поеме сбирката в Гимназията. В. Маринов подрежда сбирката в една от големите източни стаи на Мъжката гимназия, а археологическите материали са подредени и групирани в шкафове по епохи. „Предисторическата епоха” (неолит) е онагледена с материали от кремък и пръст, материали от кости (чукове, игли, шила, харпуни и пр.), материали с вдлъбнати, врязани, релефни и инкрустирани орнаменти. Всички тези експонати са от Русенската праисторическа могила до Захарната фабрика. „Римската епоха” е представена от съдове, римски лампички, фибули и пр. Римските материали са събрани в „Тракийската епоха”, твърде малко на брой, подредени в един от централните шкафове. Следват други римски материали, събрани в околността на Военния клуб. В „Средновековния отдел” експонатите също не са много. Всички предмети са подредени в шкафове, като в последния, осми шкаф, са събрани изданията на Софийски народен музей, с които гимназията разполага. По стените са изложени оръжия от периода на турската власт („кремъклийки”, „кърджалийки”, пищови, ножици) и малко етнографски материали (обеци, пръстени, пафти, колани). Нумизматичната сбирка заема централно място и наброява приблизително 1500 римски, византийски, български и др. монети.
Дълги години Музейната сбирка в Русенската мъжка гимназия оформя в младите българчета и в посетителите ѝ едно особено националното чувство, правейки ги горди българи. Важното ѝ значение за Русе е осъзнато от нейните основатели, които дават мнението си, че тя показва нагледно миналото на страната и на народите, минали през нейните територии. От такива примери има нужда и днес България. Те идват да покажат на младото поколение, че страната им не е само чалга, лоши пътища и корупция, а нещо повече… тяхната Родина, бъдещето на която зависи от самите тях!
Толя Чорбаджиева
Държавен архив – Русе
