библиотека любен каравелов русе четене книги

131 години навършва днес Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе

Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Извършените след Освобождението 1878 г. дълбоки обществено-политически и икономически промени създават условия за културен подем на града. Сред по-просветените среди от русенското общество постепенно назрява необходимостта от широко обществено ползване на книгата и желание за създаване на градска библиотека.

През 1888 г. културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Те са членове на просветното дружество “Дунав”, основано в Русе през септември 1887 г. Към 12 септември 1889 г. действителните му членове са 78, между които граждани от съсловието на най-висшите чиновници в града. В чл.1 на Устава на дружеството има специална точка: “г) да тури основа на една градска библиотека”.

В бр.16 на вестник “Славянин” от 16 септември председателят на дружеството Иванчо П.Чорапчиев изтъква приоритетната задача за създаване на библиотека и дава отчет за двегодишната дейност в тази насока: “В салона на Дружеството се намира една читалня, в която се получават не само няколко немски вестници…, но още и следващите на български, френски и руски език вестници и издания: “Свобода”, “Пловдив”, “Македония”, “Народни права”, “Напред”, “Исток”, “Славянин”, “Зорница”, “Искра”, “Юридическо списание”, “Труд”, “Библиотека Св. Климент”, “Държавен вестник”, “Independence Belge”, “Stamboul”, “La Liberte Roumaine”, “La Revue de l’Orient”, “L’Illustrasion”, “L’Economiste”, “Вестник Европы”, “Русская мысль”, “Труд”, “Всемирная илюстрация”. Библиотеката на Дружеството съдържа в настояще време: 151 тома съчинения на французки, руски и български езици, а също и излезлите до сега 7 гол. тома на “La grande Encyclopedie”. При това тези дни се очакват поръчките в странство нови книги за стойност около 400 лева.” По-нататък се казва, че от месец юли се води статистика на посещенията в читалнята на Дружеството, които са средно 15 души на ден. Просветното дружество “Дунав” е заемало няколко помещения в новопостроената къща на големия русенски възрожденец Йосиф Дайнелов, съратник на Раковски, на ул. “Княжеска” № 1, за които е плащало 1200 лв. годишен наем .

На 11 февруари 1888 г. Общинският съвет се събира, за да обсъди доклада на кмета Петър Винаров(1851-1926) за създаване на градска библиотека. Той е човек с определен афинитет към културата и просветата и е негова голямата заслуга за вземане на решението за откриване на библиотеката. Наредено е на дружество “Дунав” с гласуваните от Общинската управа още през 1887 г. 1500 лв.(по тогавашния курс), отпуснати съобразно Закона за общините от 19 юли 1886 г., да закупи книги, след като общинарите одобрят заглавията, и да им се сложи печат “Русенска градска общинска библиотека”. Така преди повече от 120 години 30 000-ят град Русе се сдобива с обществена библиотека.

През следващата 1889 г. са гласувани 1000 лв. за закупуване на чужда литература. На 18 април 1890 г. в Русе идва на посещение министърът на просвещението Георги Живков и обещава на кмета ежегодна субсидия от министерството за библиотеката в размер на 7 000–8 000 лв. при условие, че се осигури подходящо самостоятелно помещение, до което да имат достъп всички русенски граждани. По-късно е отпусната еднократна сума. Дружество “Дунав” предава помещенията си за нуждите на библиотеката, както и целия си инвентар и книжното си богатство, набавено с общински и дружествени средства. Скоро то преустановява съществуването си, изпълнило най-важната си задача, а Русенската градска библиотека започва самостоятелния си път като подведомствен институт на Русенската градска община. Между февруари и май 1891 г. е назначен един библиотекар – Атанас Паунов, учител по музика – и един прислужник. Общината гласува 5 000 лв. за официално откриване на библиотеката и за издръжката й през текущата година. Във в. “Русенец”, брой 11 от 22 септ. 1893 г., се говори за необходимостта от кредит поне 15 000 лв., за да се открият библиотечни филиали в крайните квартали, да се премахне въведеният залог, внасян от читателите и библиотеката да стане безплатна. Тези прогресивни и смели за тогава препоръки се осъществяват десетилетия по-късно.

Създадена е комисия за организиране на откриването, от чийто състав можем да съдим колко сериозно са се отнасяли всички към това общественополезно дело: Димитър Маринов, директор на Мъжката гимназия, Никола Бобчев, учител по литература в гимназията, Иван Божков, председател на Окръжния съд, Тодор Тодоров, адвокат, и Христо Кръстев, търговец. Комисията трябвало да изработи и Правилник за вътрешния ред, както и да извършва подбор на новозакупуваната литература.

След официалното откриване на Русенската библиотека най-дълготрайна и ценна помощ тя получава от Библиотечния комитет. Комисията по откриването прераства в този постоянно действащ орган, изпълняващ обществени функции – за съдействие и за контрол на библиотеката. Съставът на комитета и правилникът, по който действа, се утвърждават от общинската управа. Председател е кметът на Русе, а секретар – завеждащият библиотеката. За членове на комитета се предпочитат хора с научна подготовка и специални интереси към институцията. Библиотечният комитет просъществува 35 години – до 1926 г. Той съставя проектобюджета, прави абонамента, подбира набавяната литература, назначава и освобождава библиотекари и следи за цялостната работа на библиотеката.

Така през 1888 г. заработва успешно един от първите културни институти в град Русе.

Подобни публикации
Сподели:
ЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ В РАЗДЕЛ "НОВИНИ"