На 5 февруари 1878 година в Бяла навеки остават костите на една изключителна руска жена – баронеса Юлия Петровна Вревская. Родена да бъде муза на поети, художници, музиканти, ”царица” на балове и приеми, избрала пътя на човешкия дълг.
Какво знаем за нея? И много и малко. Всичките и лични вещи и документи са били изгорени след смъртта и според нейното завещание. Останали са няколко писма до Тургенев, спомените на хора, които са я обичали и боготворили, стихотворения на поети като французина Виктор Юго и поляка Полонски.
Юлия Петровна, по баща Верпаховска,е дъщеря на известен руски генерал.Родена е през 1841г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия. Няколко месеца след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа. Силно впечатлена от романа на Тургенев „В навечерието”, започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра. Никой и нищо не може да я спре.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш /Румъния/. Ръководена от желание да бъде по-близо до военните действия, на 8 октомври 1877г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48-а военновременна болница, разположена на левия бряг на Янтра, близо до моста на Кольо Фичето, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсено бельо…”Ангелът на милосърдието” – така я наричат с обич войниците.
Крехка и нежна, не след дълго Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878г. Погребана е в стария църковен двор близо до часовниковата кула. През 1907 г. паметникът и костите на баронеса Юлия Вревская са преместени в двора на музей „Освободителна война”, където се намира и до днес.
Виктор Юго казва след смъртта и: ”Розата на Русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев поднася на гроба и закъсняло цвете от стихове…
Татяна Йорданова Уредник в музей „Освободителна война” гр. Бяла
