149 години от саможертвата на Ангел Кънчев бяха отбелязани в Русе

149 години от саможертвата на Ангел Кънчев бяха отбелязани в Русе

Време за прочитане: 2 мин.

149 години от саможертвата на Ангел Кънчев бяха отбелязани в Русе. Това стана в двора на храма „Свето Възнесение“, където бе отслужена панахида от прот. Георги Райков, председател на храма, както и свещ. Кирил Синев. Направена бе възстановка на историческия момент, при който той се самоубива на русенското пристанище. Положени бяха венци и цветя от млади и стари.

Ангел Кънчев – одухотворена и силна личност, един от апостолите на българската Свобода, който за краткия си жизнен път успява да остави трайна следа в нашата история. Първоначалното си образование Ангел Кънчев получава при даскал Петко Славейков, а през 1860 г. семейството му се преселва в Русе. Там продължава образованието си във Варошкото училище. С отличния си успех будният ученик прави впечатление на учителите и на видни русенци, които му помагат да продължи образованието си в Болград – Бесарабия. През 1867 г. заминава за Белград – Сърбия, където се записва в Белградската артилерийска школа. Там се запознава с Любен Каравелов, Панайот Хитов, Васил Левски. Установява връзка с прогресивната младежка организация „Омладина“. Само на 18 години пише своето знаменито „Възвание към българския народ“. В школата негов учител е Франьо Зах, който казва за Кънчев следното: „Скромен, точен, с много добро държание.“ През 1870 е изпратен да учи в Табор – Чехия в Областното земеделско-индустриално училище. Пред своите съученици разказва за красотите на българската земя, за поробения си народ. В едно свое писмо до Никола Обретенов пише: „България е богата и пребогата, но кой е описал пред европейския свят нейните богатства. Кой е казал барем две словца за красивото желязо, за красивия мермер, за богатата флора. Чия работа е това – на европейците или на нас българите, трябва да ни е срам.“След завръщането си от Чехия пред Ангел Кънчев се открива блестящата перспектива за богат и сигурен живот като турски чиновник. Отказва да приеме поста управител на „Номуне чифлик“ – собственост на русенския Митхат Паша. Отдава се изцяло на революционна дейност. БРЦК определя Кънчев за помощник на Левски. Преценил качествата му, той написва заветните думи: „От сега Ангел Кънчев остава с мен и нашата работа докрай!“ Съвместната им революционна дейност започва в края на септември 1871 г. Кънчев участва в написването на проектоустава на БРЦК, касиер е на тайната революционна организация, създава революционни комитети в Разград, Велико Търново. Прави топографска скица на Троян и неговата околност, събира парични средства срещу издаване на редовни разписки. Революционната му дейност е само шест месеца, но те са достатъчни да разкрият неговите организаторски и агитаторски способности. Изпратен от Левски, се отправя към Букурещ при Любен Каравелов. Датата е 5.3.1872 г. При опита му да премине река Дунав е предаден. Опитвайки се да се измъкне, пистолетът му засича. За да не попадне в ръцете на турците, той изхвърля всички документи, произнасяйки заветните слова: „Да живее България!“ и слага край на живота си. Така завършва краткият му революционен път. Левски се лишава от един от най-близките си съратници и ще напише: “Остави името си безсмъртно! За честните хора е такава смърт!“

Розалина Димитрова – екскурзовод в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство

Сподели:

Още новини от деня