155 г. от смъртта на Стефан Караджа

155 г. от смъртта на Стефан Караджа

Войводата Стефан Караджа (1840-1868) е революционер, водач на въоръжен отряд, заедно с Хаджи Димитър. Прострелян в сражение с османската армия, заловен и отведен в Русенския затвор, където умира от раните си. Стефан Караджа е част от националния епос, присъства в песенния фолклор на ХIХ век, което обяснява високата му популярност. Той е литературен образ, увековечен от националния поет Христо Ботев и „патриархът на българската литература“ Иван Вазов.

Стефан Караджа е погребан от Баба Тонка, която по-късно прибира черепа му. С този череп Баба Тонка посреща политически затворници, пред него революционерите полагат клетва. Черепът на Стефан Караджа се превръща в символ на Революцията и Свободата, част от националния култ. По всяка вероятност черепът е включван и в масонски обреди, тъй като Никола Обретенов и Захари Стоянов са членове на Първата българска масонска ложа „Балканска звезда“, основана в Русе. От 1958 г. черепът на Караджата е експонат в Музея „Баба Тонка“.

Стефан Караджа е знак на памет, разпознат като символ на съпротивата в периода между двете световни войни. По това време Русе е съсредоточие на Добруджанското революционно движение, което се противопоставя на румънската окупация на Добруджа – провинция в Североизточна България, върната от Кралство Румъния на Царство България с Крайовската спогодба от 1940 г. Произходът на Стефан Караджа се свързва със Северна Добруджа, поради което името на популярният герой се превръща в символ на съпротивителното движение.

Надгробният паметник на Стефан Караджа е запазен от музейните специалисти във времето на социализма и скрит, като съкровище – завещание за бъдещето. Паметникът поражда множество смисли и връзки със стожерите на началото – на нацията и държавата, поради което се превръща в безценен музеен експонат.

Сподели: