180 години от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Съдбоносна е връзката между двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ръководили най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. И двамата са родени в един месец и една година – Хаджи Димитър на 10 май 1840 г., а Стефан Караджа на 11 май 1840 г. И двамата загиват в един месец и една година – юли, 1868 г., оставяйки след себе една от ярките следи в борбите за нашето Освобождение. Легендарните войводи се превръщат в първите ни национални герои в съвременния смисъл на думата.

На 10 май се навършиха 180 г. от рождението Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър. Роден в Сливен, той още от дете е буен и непримирим. По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана и броди цяло лято в планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода като знаменосец. В периода 1865-1868 г. участва в няколко чети, които през есента се връщат в Румъния.

На 11 май през 1840 г. е роден Стефан Тодоров Димов, по-известен като Караджата.Той е сред първите доброволци на организираната от Раковски – Първа българска легия в Белград. Рамо до рамо с Васил Левски се проявява в сраженията с турците при Белградската крепост. След разпускане на Легията, Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър и през пролетта сформират чета, която преминава р. Дунав на 6 срещу 7 юли 1868 г. при с. Вардим. Още при стъпването си на българския бряг е забелязана от турски патрул. Двамата войводи решават възможно най-бързо четниците да се изтеглят към Балкана. Същият ден четата е застигната от турска потеря и е принудена да заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отблъснати са всички атаки, а след смрачаване четниците продължават на юг. Следва сражение на 8 юли в Карапановата горичка до с. Горна Липница и на 9 юли в местността Дълги дол близо до с. Вишовград, Търновско. Четвъртото сражение е на 10 юли при с. Канлъдере, където четата попада под кръстосания противников огън и е обстрелвана от две страни. Знаменосецът Георги Чернев е убит, заловен е раненият на няколко места войвода Стефан Караджа. Четниците са намалели наполовина, има и много ранени. С падането на нощта оцелелите продължават към Балкана и успяват да се откъснат от преследвачите. Начело с воеводата Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. те стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни и нередовни турски части. Сражението продължава повече от три часа. Някои учени считат, че в яростния бой е убит и Хаджи Димитър.

За тях историкът Андрей Пантев заявява: „Те знаеха, че са обречени и умираха в самота, но геройствата им, безсмислени от гледна точка на прагматизма, взривиха българската робска вселена.“

Сподели:

Още новини от деня