Всяка година страните от поречието на Дунав отбелязват на 29 юни, датата, когато е подписана Конвенция за опазване на река Дунав, като празник на реката. Мисията на Деня на река Дунав е да се привлече вниманието на обществеността към значението и опазването на реката и на притоците й. В резултат от партньорството между всички държави от Дунавския басейн чрез фестивали, изложби, различни форуми, срещи и образователни дейности се засилва усещането на хората, че споделят един речен басейн и това ги прави свързани и отговорни един към друг.
Дунав е втората по големина река в Европа. Заедно с притоците си тя образува една от най-важните речни системи на континента. От извора до делтата реката изминава над 2845 км, свързвайки 81 милиона души от Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. През последните 150 години Дунав е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията. Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до промяна в качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения.
В Русе са запазени много любопитни истории, свързани с реката: тук се заражда Българският морски флот, помнят се стремежите на юначните русенци да преплуват реката, замръзването ѝ и преминаването на вълци от Влашко и много други.
Снимка от ремонта на гемията на Евтим Харалампиев в Русенската пристанищна работилница, 1929 г. От ляво на дясно четвъртият прав е Никола Пъргов, вторият седнал е Спас Николов.
Великата река Дунав е описана и в творчеството на Елиас Канети – нобелиста, роден в Русе. В „Спасеният език” четем за минаващите по замръзналия Дунав вълци–върколаци. Историята е разказана от неговата майка, която била преследвана от освирепелите животни, докато тя и семейството ѝ минавали реката с шейна за Румъния. Зверовете, идващи от Карпатите, били големи, сиви и кръвожадни и нападали пълните с дивеч и стада домашни животни ниви и хълмисти полета на Дунавската равнина. Според документите само за ХХ в. река Дунав е замръзвала близо 30 пъти. През 1985 г. ледът обхванал изцяло реката за близо 2 месеца. Зимите били продължителни, сурови, с много ниски температури. Подобна обстановка се приема от населението като идеална възможност за преминаване пешком през реката. Запазени са спомени на русенци как при хубаво зимно време те стигали чак до Букурещ. Спомен от 1954 г. ни представя следната картина: януари е, а снегът е толкова натрупал, че хората прокопават тунели между къщите си, за да се придвижват. Млада двойка, сключваща граждански брак, е избрала точно този мразовит месец, за да се венчае. Натрупалият до покривите сняг не ги плаши и ритуалите започват както си им е редът, а братът на булката се качва върху един от покривите, с баницата в ръце и танцува под съпровода на народната музика.
Голямата зима на 1954 г.
Повечето разказвачи споделят детски спомени, свързани със замръзването на реката, от които научаваме колко забавно е било да се пързаляш с кънки или шейни върху леда. Русе е един от първите български градове, в които се появяват кънките. Градът привлича много чужденци, а те носят със себе си невиждани от българите вещи – кънки, ски, кинематограф и пр.
Пирати по Дунав, 27 април 1930 г.
От 30-те години на ХХ в. има сведения дори за пирати по река Дунав. Необичайното явление е нещо твърде любопитно, за да го пропуснем. Почти като в роман на Робърт Луис Стивънсън, разбойници се опитали да заграбят голяма сума, пренасяна на борда на парахода „Кантакузино”, но смелите моряци отблъснали нападателите след схватка и стрелба и от двете страни. Дали подобни страшни инциденти са били често срещани за моряците по реката, не знаем, но тази е достатъчна, за да си представим колко различно е било корабоплаването по Дунав през миналия век.
„Каракапитанът” (Панайот Тодоров) е една от емблематичните фигури от миналото на Русе, свързани с река Дунав. Прозвището му произлиза от начина, по който са наричани морските и речни „вълци”, които благодарение на опита и практиката си владеели до съвършенство воденето на плавателни съдове. Баните, наричани умилително „Баничките” – къпалнята, която е построена през 1934 г. в някогашната Корабостроителница на Русе. По описание на русенци, къпалнята представлявала две грамадни дървени кутии с под от дъски, подредени така, че водата да преминава свободно през тях. Наследник в доставянето на прохлада и лятно удоволствие на русенци, след „Баничките”, е металният плаващ басейн-ресторант „Лебеда”. Новата гордост на Русе притежавал басейн, душове, слънчобрани, площадка за оркестър. Така е описан наследникът на „Баничките” във в-к „Дунавска правда” през 1965 г.: „Старата река е жива история – минала и настояща, на този край на нашия град. И колко хубаво е, че в такива минути на почивка човек осъзнава нейната красота и вечност.” (в. Дунавска правда, бр. 193/17.08.1965 г.)
