Освободителната Руско-турска война от 1877/78г. е епохално събитие в българската история към което поколенията непрекъснато ще се връщат. От там блика сила и мъжество, жажда за свобода, родолюбие и жертвоготовност. Историята е отредила достойно място на Беленския край във войната. Бяла става второто освободено селище след град Свищов и Първа столица на новоосвободена България. На 5 юли 1877г. към Бяла настъпва 12 кавалерийска дивизия под ръководството на генерал-майор Александър Арнолди, 12 драгунски Стародубовски полк и 19 конна батарея, носейки на щиковете си свободата. На стария каменен мост, построен от Колю Фичето, се стича цялото беленско население да посрещне по стар български обичай, с хляб и сол, освободителите. Учителят Стефан Маринов ги приветства, свещеник Иван Попстефанав благославя присъстващите. Стратегическото разположение на Бяла му определя място на важен опорен пунк на Русчукския отряд във войната. На 20 юли от Свищов пристига Главната руска квартира. Макар и за кратко, до 13 август в града ни са: руският император Александър ІІ, военният министър Дмитрий Милютин, лекарят Сергей Боткин, граф Николай Игнатиев, историкът Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, Великият княз Александър Александрович и други военни и граждански дейци. Провеждат се два военни съвета, чиито решения имат стратегическо значение за цялостния ход на войната. На един от военните съвети, на 2 август присъства и генерал Гурко с него е и бъдещият български княз Батенберг. Дълго време из страната се разказва за хорото, което беленчани организират в чест на Освободителите. На това хоро Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”. Две красиви беленски момичета, Русана и Христина Върбанови играят ръченица пред императора. Очарован от красотата на момичетата, от пъстротата на носиите, от танца, Александър ІІ им подарява по една жълтица.
От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления, които могат да поберат 18 батальона без резервите. Целта е да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник, Варна, Силистра, Русе и Шумен, към Плевен и София. В Бяла са складирани множество храни и медикаменти. На брега на Янтра са разположени две военновременни болници – 48 и 56. На 22 август 1877г. там са настанени 800 ранени от битката при Абланово. На лечение в една от болниците е и руският писател Всеволод Гаршин, ранен при с.Светлен. Като милосърдна сестра в 48 болница работи и баронеса Юлия Вревская. На 5 февруари 1878г. умира от тиф. За нея Виктор Юго казва:”Розата на русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев не може да се примири със смъртта и до края на живота си. Днес гробът на Вревская е винаги покрит с цветя.
.jpg)
През есента на 1877г. в Бяла пристига видният руски хирург академик Николай Пирогов като инспектиращ военновременните болници. По негова преценка двете болници изпълняват дейността на четири такива. Смели беленчани се включват в Опълчението, като участват в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Незабравими ще останат имената на Станчо Куев, Георги Николов, Георги Дюлгеров, Григор Игнатов, Иван Димитров, Харалампи Сапунов и др. През 1907г. по идея на Стоян Заимов сградата, в която са се провеждали военните съвети е превърната в къща-музей „Освободителна война”.
Татяна Йорданова
уредник в музей „Освободителна война” гр.Бяла
