На 1 декември 1962 г. Иван Цанев, Димитър Горсов, Веселин Тачев, Георги Черняков, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Тодор Копаранов, Христо Владимиров, Йордан Георгиев и Димитър Бобев четат свои стихове в препълнената аула на ВИММЕСС (днес – Русенски университет „Ангел Кънчев“). В навечерието на литературното четене те издават книжка-програмка със заглавие „Поетическо вероизповедание“ по подобие на театралните програмки за спектакъл. Тя включва по едно стихотворение от всеки автор. Стиховете на младите поети, нарекли себе си „сърдити“ по аналогия със „сърдитите млади хора“ в Англия, са посрещнати с аплодисменти и одобрителни възгласи от аудиторията.
Шест месеца по-късно десетимата поети, участвали в четенето, са критикувани в доклад на секретаря по идеологията към ОК на БКП Петко Йорданов. Докладът е прочетен на съвещание на ОК на БКП с партийния актив и дейци на литературата и културата от Русенски окръг, проведено на 27 май 1963 г. Здравко Кисьов, от името на „сърдитите млади хора“, прочита самокритическа декларация.
