съдебна палата русе

60 000 лева обезщетение трябва да плати собственик на дружество на загубила ръката си след нахапване от негово куче

Подсъдимият Л. е собственик и управител на търг.дружество „Л.-***, чиято основна дейност била свързана със земеделие. Фирмата притежавала стопански двор, разположен в началото на с. Червен, обл. Русенска в посока към гр. Две Могили. В стопанският двор имало сграда, в която се намирали помещенията на администрацията и охранителите, както и работилница, а в двора се съхранявали различни селскостопански машини и прикачен инвентар. Оградата на обекта била изградена от метални профили, свързани помежду си, като същият разполагал с два входа. Вратата на портала, разположен в североизточната част на стопанския двор, била тип „плъзгаща се“, като и двете портални врати се заключвали посредством „самозаключващи се катинари“. Обектът нощно време се охранявал от назначена охрана и разполагал с 8 камери за видеонаблюдение.

През 2014 г. Л. закупил куче – мъжко, порода „Каракачанска овчарска“, което отговаряло на името „Бруно“, родено на ***г. За кучето била изградена специална клетка, която имала открита част и тухлена постройка. Клетката се намирала в южната част на стопанския двор и представлявала бетонен постамент с размери 6 метра/ 5.5 метра, върху който имало поставена мрежа с височина 1.6 метра, а над нея имало монтирани метални конструкции с височина 40 см. Клетката се затваряла с метална врата с размери 1.84 метра/0.95 метра, която до края на м.май 2017г се заключвала само с резе.

По устно указание на подс.Л., грижи за кучето полагали свидетелите Т.Т. и Г.В.- и двамата заемащи длъжността „пазач- охрана“ на стопанския двор на дружеството в с.Червен, обл. Русенска, а в тяхно отсъствие- поради отпуск или временна неработоспособност, тези функции се поемали „по заместване“ от свид. Я.С.- „механизатор“ във фирмата.

Грижите за кучето се изразявали в предоставяне на храна и вода на животното, както и освобождаване на същото от клетката в случаите, когато в стопанския двор няма хора- работници, служители или външни лица, включително и нощем, при заключени врати. В тези случаи, кучето било оставяно свободно да се разхожда в стопанския двор- с цел- охрана на стопанския двор и пораждане на „респект“ към недобросъвестни лица.

„Каракачанската овчарка” е порода селектирана и отглеждана с единствена цел –използване за охрана. Кучетата от тази порода са едри,с масивна захапка, свободни и динамични движения, много верни, независими, непретенциозни към храна и условия на отглеждане, изработващи сравнително бързо желания от стопанина поведенчески модел и бързо приобщаващи се към факторите на околната среда. Характерно за тях е високостепенната им недоверчивост към непознати субекти. Кучето Бруно било с холеричен темперамент и притежавало силен, но по-неуравновесен и възбудим тип нервна система, но не било агресивно. Подс.Л. не бил запознат с типа нервна система на кучето си и такова етологично изследване не му е било правено до назначената експертиза, нито при прегледите от ветиринарен лекар в гр.Карлово и в гр.Две могили.

Починалият Д.Д. работел преди пенсионирането си във фирмата на подс.Л. и двамата поддържали добри отношения. Тъй като останал без подслон, Л. му предоставил възможност да живее безвъзмездно в една от стаите на работилницата. Д. също полагал грижи за кучето Бруно и го отглежал след закупуването му. Той също пускал кучето свободно из двора, когато нямало други хора в него. До 26.05.2017г кучето не било напускало никога очертанията на стопанския двор.

На 26.05.2017г. /петък/, по разпореждане на подс. Л., всички работници били освободени от работа. Самият Л. напуснал стопанския двор в 15,10 часа през главния портал и тръгнал към гр. Русе . Така, в стопанския двор останал само Д. Д., който затворил вратата на портала след напускането на Л.. Съобразно установеното работно време, свид. Т. следвало да се яви на работа за нощна смяна в 17.00 часа.

В 15,12 ч Д. с метла в ръка и следван от друго по-старо куче/обикновена порода/ се отправил в посока клетката на кучето Бруно

След като останал сам и в стопанския двор нямало никой, Д. в 15,27ч отворил клетката на животното. Първоначално, кучето „Бруно“ се заиграло с другото куче /обикновена порода/, което също живеело в стопанския двор и се разхождало свободно из него. В един момент, след 15.30 часа, кучето „Бруно“ се насочило към североизточния портал на стопанския двор, където се намирал и Д. Плъзгащата врата на портала се оказала незаключена и леко отворена,тъй като Д. възнамерявал да напусне стопанския двор. Посредством силата и обема на тялото си, кучето успяло да го избута и да се промъкне навън. Когато видял това, Д. тръгнал след него, но поради възрастта си /70 г./ не могъл бързо да го догони и да го върне обратно в двора и клетката.

След като излязло навън, кучето се насочило към съседното дворно място, представляващо земеделска нива със стопанска постройка, което било собственост на семейството на Т. Т.-счетоводителка във фирмата на Л.. В същото време, П. И.- майка на Т., се намирала сама в имота и се подготвяла да засее разсад от пипер. Когато И. се навела към земята, за да вземе разсада, кучето „Бруно“ влязло в имота през незатворената врата. И. се изправила леко, и когато видяла в имота си кучето, след което вървял Д., тя се провикнала към тях с думите: „Ей, Вий накъде?“.

Тогава кучето се засилило и скочило към нея, а И. вдигнала дясната си ръка ,за да се предпази. Кучето я захапало за дясната ръка в областта над лакътя. И. изпищяла от болка и опитвала да предпази главата и лицето си, но чувала как костите й се чупят между челюстите на животното. След това кучето още два пъти отпускало леко захапката и отново стискало, при което осезаемо се чувал звук от пречупване на костите на пострадалата. От болки и уплаха, И. викала за помощ и се свлякла на колене на земята, при което получила и увреждане на кожата на лявото ходило в областта на първи лъч и кръгловата прободна рана с диаметър около 0.3 см. по вътрешната повърхност на дясното бедро.

В един момент, кучето освободило захапката си, като в същото време, Д. вече бил до пострадалата и хванал кучето за козината и за врата, и го избутал на другата страна.

Докато държал така кучето, Д. позвънил на Л. и го уведомил за случилото се, като заявил „че оттървал кучето”. Тъй като последния се намирал в гр. Русе, той позвънил на Я. С. и му указал веднага да отиде до дворното място на Т., като му казал, че там е възникнал инцидент. Наред с това, Л. позвънил и на Т. Т., на когото също указал незабавно да отиде до стопанския двор. С. прозвънил на Д., за да разбере къде точно се намира и Д. му дал указания, както и го помолил да донесе синджира на кучето.

Когато пристигнал на мястото, С. дал на Д. каишката на кучето, след което последния го повел към клетката. С. провел кратък разговор със И. с цел да узнае какво се е случило и как се чувства жената, но тя категорично отказала да покаже причиненото й нараняване,като ръката й била увита с парцал и проявила признаци на шоково състояние. Тогава С. помогнал на И. да седне в автомобила му и я откарал до ЦСМП- гр. Две Могили.

Непосредствено след събитието в двора на пострадалата дошъл и Т. Т., който видял ,че Д. държи на синджир кучето, което се дразнело от присъствието на непознатите –зетя на пострадалата и друг мъж, който го съпровождал, както и че свид.С. вече откарвал пострадалата за указване на спешна помощ.

За случилото се били уведомени полицейските служители – свид.Н.К., Г.К., Й.Д.. Тримата установили Д.Д. в магазина в селото, който им разказал, че след като пуснал кучето свободно в стопанския двор, тъй като нямало никой, решил да излезе през североизточната врата и в момента в който я отварял кучето,което било без нашийник, го изблъскало и излязло преди него. Д. тръгнал след кучето и видял как то реагирало към пострадалата

Поради голямата тежест на нараняването, екип на ЦСМП- Две Могили откарал П. И. в УМБАЛ „Канев“- гр. Русе, където тя била приета за лечение по спешност. При приемането й в болничното заведение било констатирано наличие на множество рани от ухапване на десен горен крайник, открита многофрагментна фрактура на хумерус, без пулсации на дисталните артерии, в състояние на хеморагичен шок. Още същият следобед спрямо свид. И. било проведено оперативно лечение, но поради хеморагичния шок и тежкото общо състояние, тя била настанена в интензивно отделение с хирургическа насоченост за провеждане на интензивни грижи и лечение. На пострадалата били проведени няколко преливания на кръв и кръвни продукти, а на 09.06.2017г. била преместена в отделение „Ортопедия и травматология“- поради възникнал възпалителен процес на ръката и необходимост от поредно оперативно лечение. В следващите няколко дни било констатирано, че отокът, зачервяването и секрецията персистират, което наложило провеждане на многократни хирургични обработки, ежедневни превръзки и дрениране. Въпреки предприетите мерки, възпалението и загубата на циркулаторните нарушения не могли да бъдат преодолени. Тогава, проведения лекарски консулт в разширен състав преценил, че въпреки упоритите ежедневни опити за възстановяване на перфузията и ликвидиране на инфекцията дистално от първичната травматична увреда, тъканите са тотално авитализирани с белези на некроза и инфекция, като били налице и първите белези за общо септично увреждане на пациентката. Поради това и предвид наложилия се категоричен извод, че крайника не може да бъде спасен, на 20.06.2017г. била извършена ампутация на дясната ръка на П. И. на ниво далечна половина на мишницата.

Според заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, при извършените оглед и изследване на ампутиран крайник, съдебно- медицински преглед и представената медицинска документация, е установено, че П.И. е получила разкъсно- контузни рани на десен горен крайник, увреждане на дясна брахиална артерия и открито многофрагментно счупване на дясна раменна кост, наложили множество оперативни интервенции и довели до ампутация на десен горен крайник на ниво далечна половина на мишницата, остра кръвозагуба, довела до хемарогичен шок, наложило кръвопреливания, прободна рана на дясно бедро, увреждания на кожата на лявото ходило. Според експертното заключение, описаните увреждания са резултат на действието на ръбести предмети и предмети свръх, и могат да бъдат получени при инцидент на 26.05.2017г., като установените увреждания са причинили на П.И. загуба на десен горен крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Районен съд – Русе призна Л. за невинен в това , че на 26.05.2017 г. в с. Червен, обл. Русенска, при условията на независимо съпричиняване с Д.С.Д. не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода „ Каракачанска овчарка”- мъжко, което се намирало под негов и на Д.С.Д. надзор, в резултат на което животното причинило на човек – П.С.И. тежка телесна повреда- загуба на крайник /ръка/- поради причинени разкъсно- контузни рани на десен горен крайник, увреждане на дясна брахиална артерия и открито многофрагментно счупване на дясна раменна кост, наложили множество оперативни интервенции и довели до ампутация на десен горен крайник на ниво далечна половина на мишницата; и средна телесна повреда- разстройство на здравето, временно опасно за живота- поради причинена остра кръвозагуба, довела до хемарогичен шок, наложило кръвопреливания, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по обвинението по чл. 325в ал.1 от НК.

Съдът осъди Л. да заплати на П.С.И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта -26.05.2017г до окончателното й изплащане и сумата от 3 500 лв. – разноски за адвокатско представителство. Съдът отхвърли като недоказан предявеният от П.С.И. срещу Л.В.Л. гр.иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. до 100 000 лв. Л.В.Л. трябва да заплати по сметка на РРС сумата от 2400 лв. – д. т. върху уважения размер на иска.

Сподели:

Още новини от деня