Срещата започна с емоционално посрещане на Геро от страна на ръководството и учениците. Той сподели колко специално място за него е ОУ „Братя Миладинови“ (тогава „Основно образцово училище“). Спомня си, че по негово време то е било изключително елитно и престижно, а самият той е учил в паралелка „1 Ж“, което показва колко много деца са се обучавали тогава в него. Геро разказа накратко за ежедневието си като ученик – ходенето пеша през дълбоки снегове от дома му край Товарна гара до класните стаи, както и за това, че училището е имало дълбок родов характер, тъй като там е учил и по-големият му брат.
Актьорът с носталгия описа участието си в училищния живот. Той е бил барабанчик и фанфарист към пионерската организация, а изнасянето на знамето на училището е било важен ритуал. В разговора се включва и неговата бивша учителка и дружинна ръководителка, г-жа Лакова, която потвърди, че Геро е бил много активен и е отговарял за „културно-масовата дейност“. Тя припомня, че училището някога е имало над 2300 ученика, учещи на три смени поради липса на достатъчно класни стаи.
Геро описа Русе от миналото като много чист и зелен град, където децата са играели постоянно навън, въпреки обгазяванията с хлор от румънска страна. Той прави силно сравнение между тогавашното детство и съвременността. Тогава децата сами са си създавали игрите (като изрязване на рицарски брони от кашони, след като са гледали филм), докато сегашното поколение има всичко наготово в телефоните и таблетите си. Той призовава учениците да четат повече хартиени книги, защото „знанието остава в теб, дори когато спре токът и нямаш достъп до Google“.
Актьорът не крие, че е бил доста палав ученик („криминален обект“ според собствените му думи) и често е получавал строги мъмрения и намаляване на поведението. Споделя забавни истории за бягане от часове, криене в стари градски подземия (където ги е хващал заместник-директорът) и търсене на извинения в лекарския кабинет, за да не бъде изпитан. Въпреки че като ученик се е бунтувал срещу учителските съвети, днес той осъзнава, че строгата дисциплина и напътствията на преподавателите са били изключително ценни за изграждането му.
Спортът е бил ключова част от училищния живот. Геро разказа как всички деца са били ангажирани в различни спортни дисциплини, а паркът е бил техният „естествен стадион“. Самият той е тренирал футбол в „Локомотив Русе“. Актьорът силно насърчава днешните ученици да се движат повече и да спортуват активно, защото движението е здраве, а спортът развива ума (като дава за пример шаха).
На въпрос как е решил да стане актьор, Геро отговаря, че е открил призванието си в седми клас (през 1988 г.), когато е започнал да посещава театрална школа в Младежкия дом в Русе. От този момент нататък той не е искал да се занимава с нищо друго. Посланието му към децата е да открият това, което истински ги вълнува колкото се може по-рано, за да могат целенасочено да го преследват и да станат най-добрите в него.
Попитан дали предпочита киното или театъра, актьорът е категоричен, че театърът е „най-висшето нещо“, защото контактът с живата публика е несравним и всяко представление е уникално. Относно наизустяването на огромни текстове, той обяснява, че не учи репликите механично, а запомня сцените като история, свързана с движението по сцената и взаимодействието с партньора.
Геро признава, че сценичната треска никога не изчезва – ако един актьор не се притеснява преди да излезе на сцена, значи не му пука. Той разказва за първата си изява в детската градина, когато от напрежение е блокирал тотално. Относно професията си, той подчертава, че комедията е най-трудният жанр – много по-трудно е да разсмееш интелигентно един човек и да го накараш да се замисли, отколкото да го разплачеш.
На въпрос за патриотизма в 21-ви век, Геро отговаря, че именно родолюбието е това, което ще спаси нацията. Той припомня, че България е една от най-старите държави в Европа, запазила името си през вековете благодарение на хората, които са я обичали. Посланието му е, че бъдещето на страната зависи изцяло от младото поколение и от това какъв свят ще си изградят те самите.
В края на срещата Геро посъветва учениците да не робуват на суетата, а да вярват в себе си. Той ги призовава да направят поне едно добро дело напълно безкористно, за да усетят колко зареждащо е чувството. Актьорът заявява силната си вяра в днешното поколение и завършва с пожеланието един ден някой от присъстващите ученици да седне на неговото място, за да разказва за собствените си успехи.
