Той е роден на 15 октомври 1834 г. в Лясковец, където получава си първоначално образование. Майка му Пена умира през 1852 г. и бащата Васил изпраща единствения си син да учи в Галац, Румъния. Оджаков активно сътрудничи на Георги С. Раковски при издаването на в. „Българска дневница“, а през 1859 г. редактира поемата му „Горски пътник“.
Оджаков работи като главен учител и директор на Плевенските общински училища в периода 1858–1864 г. През 1863 г. пише „Звездочетение или кратка астрономия за ученици“. Наклеветен от местния владика два пъти е арестуван и лежи във Видинския затвор, съответно през 1861 г. и 1864 г. След напускане на затвора заминава за Виена и се записва за слушател в университета през 1865 г.
От 1867 г. Петър Оджаков следва в Новорусийкия университет в Одеса, където през 1870 г. завършва право. Специализира Каноническо право и История на славянското законодателство. С подкрепата на Славянското благотворително общество „Св. св. Кирил и Методий“ в Одеса и секретаря на дружеството проф. В. И. Григорович, през 1871 г. П. Оджаков издава учебник на българските общински училища „Наука за песнотворство и стихотворство“. Помагалото е първото българско ръководство по словесност, което обяснява основни понятия в литературната теория. Изданието е посветено на родителите му. Оджаков е учител по български език в с. Комрат, Бесарабия, а по-късно работи като юрист и секретар на Българското благотворително общество в Кишинев. В периода 1873-1874 г. е съдия в Окръжния съд на Кишинев.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. П. Оджаков е военен кореспондент на руските вестници „Одеский вестник“ и „Руский мир“. Автор е на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от Действащата руска армия на Балканския полуостров. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. П. Оджаков служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България в периода 1878-1879 г.
След Освобождението се установява в Русе, където точно е оценена неговата професионална подготовка и експертиза. Оджаков е член на Русенския апелативен съд, а от 1879 г. му е поверено ръководството на Русенския окръжен съд. От Русе е избран за народен представител във Великото народно събрание и за член на депутацията за посрещане във Варна на първия български княз Александър І Батенберг. Живее в Русе и при избора му за действителен член на юридическото общество при Новоруския университет в Одеса (1880), за дописен (1881) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество.
П. Оджаков е автор на научни изследвания по българско обичайно право, пише статии по обществени въпроси. Публикува методически книги и правилници. Използва псевдонимите „Граф Лукар“ и „Оса“. Също така записва и издава народни песни. Автор е на книгите: „Практическо наставление във френский язик“, „Начални познания по география по немска метода“, „Разни и полезни наставления за младите“, „Наука за песнотворство и стихотворство“, „Обичайно наследствено право“, и „История на българското право“ т. I-II. Оджаков е автор, преводач и съставител на седем книги до 1878 г., три от които са отпечатани в Русе в Дунавската областна печатница.
През 1879 г. той издава първото специализирано юридическо списание „Древная и Новая България“. То представлява интерес в няколко аспекта като: първи опит за юридическо периодическо издание; свидетелство за книжовната, публицистична, издателска, юридическа, философска и педагогическа подготовка на автора; източник за историята на България през първите години след Освобождението и издание за народните традиции и обичаи според българското обичайно право.
Съпругата на П. Оджаков-Тодора С. Добрева е бесарабска българка. Имат пет дъщери и един син. П. Оджаков умира в Русе на 31 юли 1906 г.
Юрист по образование, публицист по вътрешна нагласа, учител по дълг, поет по душа, депутат във Великото народно събрание по убеждение, високообразована, културна и същевременно твърде скромна личност, Петър Оджаков е част от пантеона на първите български възрожденски дейци, чийто живот и дело им отреждат значимо място в обществения, книжовния и културен живот на българите.
Документите са от 7К – Родов фонд Оджакови, Петър, Петър, Константин (1834-2011)
/Държавен архив – Русе/